Кр. Давчев: Зърното тук е по-скъпо отколкото в Париж. Смешно е!

Принадената стойност при бизнеса с месо и мляко е до 7 пъти по-висока отколкото с пшеница, твърди изпълнителният директор на Пловдивска стокова борса Красимир Давчев

– Г-н Давчев, какъв е градусът в борсовата търговия със зърно?

– Под точката на замръзване. Няма търговия и така е от месеци. Няма как да има, тъй като продавачите искат за тон пшеница 500 лева, а купувачите дават 300. Но, това не е проблем. Зърното може да се съхранява при добри условия 2-3 години. Вече имаме модерни складове, така че продавачите не бързат.

– А защо е толкова голям спредът между „продава“ и „купува“?

– Ето това е много интересно. Известно е, че българските зърнопроизводители от дълго време настояват цените им да са спрегнати с международните борси. Казват, че зърното е борсова стока, което е вярно. Само че забравят на намалят цените, когато на международните стокови борси започне стремглаво падане. А в момента имаме такава ситуация. От началото на годината от 280 долара/тон, пшеницата в Чикаго спадна на 247-250 долара. Новата котировка обаче по никакъв начин не повлия на поведението на нашите продавачи. Те продължават да държат високи цени, около 500 лева за тон на пшеницата. Интересното е , че това е цената, на която в момента хлебното зърно се котира на борсите в Европа. Там винаги е по-скъпо отколкото в Чикаго. Но всъщност Чикагската борса е по-представителната. Но сега, когато цената там е ниска, я забравиха и минаха на цената на Париж. А тя  е доста скъпа – 241 евро. Тоест, под 500 лева за тон.

– И така …?

– И така се получава смешното. Продавачите на пшеница у нас предлагат цена, която е характерна за Париж, купувачите се съобразяват с характерната в момента в Чикаго цена и дават 300 лева. Тоест, нашият пазар е направил мост над Атлантика, но някъде по средата той е прекъснат и няма връзка.

– На какво се дължи аномалията?

– Българското зърнопроизводство в последните 7-8 години винаги е било свръхпроизводство. Тоест, през всичките години пшеницата е била с 2 милиона тона излишък над вътрешното потребление. Излишъкът от слънчоглед достига до 900 000 тона. Подобна е ситуацията при ечемика и царевицата. Вижда се, че насърчаването на селското стопанство със субсидия за декар всъщност доведе до ситуацията зърнопроизводството да се развие като лесен отрасъл, където има най-много площи, от една страна. А от друга, закърняха такива характерни за селското ни стопанство отрасли като зеленчуково и овощарското производство, и най-важното – животновъдството. Производителят на зеленчуци взимаше по 26 лева субсидия на декар и сметката не му излизаше.

– Искате да кажете, че секторът е силно небалансиран?

– Да. Жалкото обаче е, че тези излишъци от зърно, които имаме, ги изнасяме. Жалкото е, че всъщност изнасяме количествата, които са над вътрешното потребление, и то субсидирани количества. Което е голям проблем на сегашния етап от развитието на селското стопанство. Затова миналата година правителството промени играта и насочи с вътрешни субсидии помощи за животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството. Тук по-интересен е елементът, че вместо с тези зърнени излишъци ние да развиваме животновъдството, износът продължава. Статистиката сочи, че от 43 милиона бройлери до 1990 г., в момента са 11 милиона. Имали сме към 11 милиона глави овце, а сега са между 1.2-1.5 млн.. 4 милиона бройки са били свинете, но са се стопили на малко над 600 000. Ако се направи едно коректно изчисление, може да се види, че принадената стойност по веригата животновъдство-преработка може да стигне 6.7-7 пъти над тази при зърното. И ако крайният продукт – сирене или колбаси се експортира, тогава някой друг ще плати заплатите на тези много по веригата работни места, които биха могли да се открият. Но, това е проблем, който си остава в нашето селско стопанство. Той е породен от факта, че през 1990 г., когато възстановихме земите, се върнахме на равнището от 1944 г., когато пак сме имали 1.420 млн. малки парченца. Още от 1942 г. е стоял въпросът с комасацията – как да уедрим тези парчета, за да може да има икономическа ефективност. Като резултат, като структура, като технология, като пазарна ориентация нашето селско стопанство в момента е на ниво, което не е в състояние да оползотвори парите от ЕС. Това се вижда в момента от тяхното усвояване. Мерките, които се приемат в ЕС, са насочени към друг вид земеделие, към друг вид ниво на развитие на земеделието. Докато нашето, ако остане на това равнище, на което е в сега, пак ще има проблеми с усвояване на средствата и през следващия програмен период до 2020 г.