С какъв газ убиха децата ни в театъра на Дубровка, питат и днес в Русия

12 години след терористичната атака в Москва, близките на жертвите са все по-сигурни, че първата цел на операцията е била да се убият чеченците, вместо да се спасят заложниците

Точно преди 12 години огромна трагедия застигна стотици руснаци по време на представлението „Норд-Ост“ в театъра на Дубровка в Москва. Около 50 чеченци, начело с 22-годишния  Мовсар Бараев, нахлуха в залата и така започна тежката заложническа криза, която продължи до 26 октомври. 850 мирни хора бяха заплашени със смърт, ако Русия не изтегли войските си от Чечня.

На четвъртия ден кризата приключи, поне за пред света. Терористите бяха задушени с газ и убити. Но заедно с тях около 130 мъже, жени и деца от публиката, се оказаха мъртви.

Години по-късно близките на цивилните жертви разказват.

Времето не е потушило скръбта на  Дмитрий Миловидов над смъртта на 14-годишната му дъщеря Нина, която загива при обсадата на Театралния център на Дубровка, Москва. Миловидов все още с усилие съдържа гнева си, докато разказва за 57-часовото мъчение на Нина в ръцете на чеченските бунтовници и нескопосаната спасителна операция, която отнема живота ѝ преди повече от десет години. Подобно на повечето от 130-те заложници, загинали при обсадата, Нина е убита от упойващ газ, вкаран във вентилационната система на театъра, който е част от арсенала на спецчастите срещу бунтовниците. „Химикалът засегнал дихателната й система и спрял дишането й,“ казва Миловидов. „Колко време може човек да живее без да диша? След това сърцето ѝ спряло да бие. Това е, което причиниха на нашите деца.“

Миловидов не е в театър Дубровка през съдбоносната вечер на 23 октомври, 2002 г., когато около 50 въоръжени екстремисти нахлуват на сцената по време на представление на мюзикъла „Норд-Ост“ и взимат актьорите и публиката – повече от 700 души – като заложници с искане за оттегляне на руските войски от Чечня. Нина е отишла на шоуто заедно с 12-годишната си сестра, Йелена. Когато бунтовниците се съгласяват да освободят някои от децата, Нина ги моли  да пуснат нея и сестра ѝ. Само по-малката Йелена е освободена. „Нина остана в тази зала … завинаги“, разказва баща им. „Те не я заведох в болница, не ѝ предоставиха някаква медицинска помощ както документите показват. Те просто я хвърлиха в автобус, за да я скрият от телевизионните камери.“

Роднини твърдят, че много от жертвите са починали, защото не им е била оказана медицинска помощ и обвиняват руското правителство в прикриване на своята роля в касапницата. Десет години по-късно, изследването на смъртните случаи е все още в ход и следователите не са публикували дори и предварителни констатации. Както оцелели, така и роднини на жертвите, са разгневени, че властите отказват да разкрият съдържанието на газа.

По това време, властите твърдят, че нито едно дете не умира при обсадата. Семействата на загиналите обаче твърдят, че 10 деца са убити, а друг 69 са загубили поне един родител в трагедията. Властите първоначално похвалват успешната операция по време на която всички бунтовници са убити без загуба на живот сред силите за сигурност. Но скоро зловещи подробности започнат да излизат наяве. Кадри показват как заложници в безсъзнание са несръчно издърпани от театъра и хвърлени в автобуси. Малкото лекари на мястото, без да знаят с какъв тип газ си имат работа, не са в състояние да спасят живота на много хора. Безброй заложници се задушават от собственото си повръщане, други гълтат езика си или са задушени до смърт в тесните автобуси.

Татяна Карпова, майката на добре познатия композитор Александър Карпов, твърди, че той умира в линейка, след като прекара седем часа в автобус пълен с трупове. Той е бил на 31 години. „Синът ми умря по жесток начин, който не бих пожелала и на враговете си,“ казва тя. „Той прекара седем час, лежейки жив сред трупове без никаква медицинска помощ. Има много такива случаи и ние никога няма да простим това.“

Карпова оглавява усилията за търсене на законно обезщетение за нескопосаното спасяване. Роднини на жертвите обвиняват твърдо президента Владимир Путин за случилото се, като твърдят, че именно той  е дал заповедите за използване на отровния газ и е помогнал да се  прикрие смъртоносната спасителната операция. Те получиха подкрепа през декември 2011 г., когато Европейският съд по правата на човека уважи жалбата им и нареди на Русия да заплати на 64-те ищци общо 1,3 милиона евро ($ 1,7 милиона) морална компенсация. Съдът отхвърли твърдението на Кремъл, че газът не е пряко отговорен за смъртта на заложниците, за която властите обвиняват различни заболявания, липса на храна и вода, психологически стрес, както и липса на свеж въздух.

Окуражени от победата си, през 2012 г. роднини официално поискаха руски следователи да започнат ново следствие като вземат предвид решението на Европейския съд.

Семействата на жертвите твърдят, че не се борят само за истината. „Никой не може да гарантира, че подобна ситуация няма да се повтори и че същите тези хора няма да проведат друга нескопосана спасителна операция“, казва Карпова. „Правим всичко това, за да сме сигурни, че няма да има никакви подобни на тази трагедии, която ние преживяхме, никакви разбити семейства. За това се борим.“