Смолотечението при костилковите не се лекува, но може да се ограничи

Производителите трябва да направят резитба до здрава тъкан, ако смолата изтича от връхни клони и предпазни пръскания с медни препарати

Проф. дсн Светослав Бобев от катедра „Фитопатология“ при Аграрен университет – Пловдив пред АгроПловдив 

Проф. Бобев, производители на костилкови плодове открояват един сериозен проблем в практиката си – смолотечението. Твърдят, че когато започне, ако дръвчето само не спре процеса, може напълно да изсъхне. При това няма препарати, които да спират смолотечението. Вие може ли да подскажете решение?

Смолотечението при костилковите е наистина тежък проблем при череши, кайсии, сливи, праскови и друти. То обаче е последица, а не причина. Изтичането на този растителен сок (защото смолата е това) става, общо взето, по две причини. Първо, когато има някакво нараняване чрез абиотичен фактор – градушка, или при механична обработка в междуредията … При черешите например разклоняването на скелетните клони понякога води до разпукване, което предизвиква изтичане на смола. Това е по-добрият вариант – когато причината е абиотичен фактор. Втората причина е по-опасна и съм сигурен, че производителите страдат предимно от нея. Тогава смолотечението се получава от некроза на тъканите. Сокът започва да изтича безконтролно. Намира пукнатина, излиза на повърхността и тогава се наблюдава смолата. Тук проблемът е, че има някаква инфекция, която най-често е локална. Инфекцията може да е от бактерии или гъби, които некротизират тъканта. И точно оттам, където те са нанесли поражение, започва да изтича смола, тъй като кореновата система като работи, соковете си следват потока и изтичат през тези участъци.

Как производителите да разберат дали дървото боледува от бактерии или гъби?

Трябва да си направят анализи. Ако например смолотечението се е получило от разцепването на клоните на черешата, е ясно, че причината е абиотична. Там няма какво да се направи. Но когато е вследствие на заболяване, най-често смолотечението е локален тип – на стъблото, на скелетен клон, на по-млада дървесина. Там със сигурност има язвичка, която се е оформила. Ако овощарят си направи труда и обели кората, ще види че отдолу има некротирала тъкан.

И в случай, че установи това, какво следва да направи?

Трябва да прецени фитосанитарното състояние на градината, да установи с анализ болестта и оттам вече да търси решение. Кардинално погледнато, ако смолотечението е по върховете, тоест по младата дървесина, най-добре е да я изреже и да я изгори. Реже се до здраво място. Принципът е: Изрязване, изнасяне, изгаряне. Ако е засегната старата дървесина или ако има на много места отворени язви, през които изтича смола, дървото загива. След година или две вече ще е изсъхнало и затова колкото по-навреме се изкорени, толкова по-добре за останалите дървета. Много от производителите изчегъркват смолата и мажат раната с вар, но така не могат да излекуват тъканите. С това нараняват още по-дълбоко дървото, засягат и здрава тъкан и отварят още по-голяма врата.

Ако се върнем на абиотичните причини – градушка, механично нараняване и други, какви мерки трябва да вземе производителят?

Дори и при механично нараняване на дърветата, смолотечението тръгва защото има поне една инфекция. Но както при него, така и в случаите, когато смолотечението е твърдо вследствие гъбно или бактерийно заболяване, и производителят е изрязал болните части, трябва да се направят пръскания с медсъдържащи препарати. Въобще е добре стопаните на костилкови видове да извършват едно зимно и едно пролетно предпазно пръскане. А ако зимата е топла и могат финансово да си го позволят, още едно пръскане.  След градушка или друг тип нараняване, най-добрата реакция е предпазно третиране с медни препарати. 

Това, което обяснявате, напомня за друга болест, която се лекува предимно с дълбока резитба – огнения пригор. Кои са другите опасни заболявания при овощните, които могат да унищожат една градина? 

Огненият пригор в последните години не се е обаждал. Миналата година имаше малко пригор по ябълките. Болестта направи каквото направи, защото дюли в България вече почти нямаме, круши също. При някои сортове ябълки има чувствителност, но там борбата е по-сериозна. Бактерията няма да изчезне със сигурност, така или иначе тя присъства в България. Миналата година имаше пригор в Пловдивско и в Петрич. Другото по-сериозно заболяване при овощните е бактериалния рак, но там проблемите идват от разсадниците. Колкото и да се стараят производителите, винаги нещо ще се промъкне в посадъчния материал. Ако има тумор по основния корен – няма шанс за дървото, посадъчният материал въобще не бива да се засажда. Ако туморът е по страничните корени, една резитба би могла да освободи растението от заразата, въпреки че е лоша индикация. . Бактериалният рак се среща и при семкови, и при костилкови видове.