Проф. Нели Бенчева: При дистанционното обучение преподавателят може да събере студентите във виртуална аудитория
За него се кандидатства по общия ред, а таксите за следване вероятно ще са същите или по-ниски. 30% от часовете ще са присъствени
В началото на седмицата Аграрният университет откри Център за дистанционно обучение на студенти – бакалаври и магистри. Преди това Академичният съвет на ВУЗ-а прие Правилник за организация на електронните форми по бакалавърските специалности „Агрономство (Полевъдство)“ и „Аграрна икономика“, както и за магистърските курсове „Държавни и общински финанси“ и „Агробизнес“. Разработени са четири модула (дисциплини), които тази година ще бъдат тествани като дистанционна форма на обучение от магистърските курсове по „Агробизнес“ и „Агробизнес и предприемачество“. Модулите съответно са „Аграрен маркетинг“, „Търговско право“, „Основи на административното право“ и „Финанси на аграрното предприятие“. Въвеждането на дистанционните форми на обучение ще приключи в началото на 2015 г., тогава ще бъде назначен и директор или функционален декан на този център, както и администрация. За да мине в реален режим на действие, АУ трябва да получи акредитирани специалности от Националната агенция за оценяване и акредитация, което е дълъг процес.
За повече информация относно това какво представлява дистанционното обучение, как се осъществява, кои са плюсовете и минусите му, АгроПловдив потърси проф. д-р Нели Бенчева, зам.-ректор Международна дейност в Аграрния университет, която е и ръководител на проекта за дистанционно обучение.
Проф. Бенчева, нека преминем в бъдещето, когато дистанционната форма на обучение е в реален режим на действие. Бихте ли обяснили как ще се формират групите за „интернет следване“, какви ще са семестриалните такси?
По отношение на бакалавърските програми би следвало да се спазва общия ред на кандидатстване – с изпит или с оценките от матурите. А за таксите за обучение моето мнение е, че те трябва да бъдат равни или малки по-ниски от държавни такси. За магистърските програми ние имаме резолиран чрез Центъра за магистри и докторанти регулиран режим на кандидатстване. Там много зависи с каква диплома се кандидатства за дадена магистърска програма. Например, ако кандидатът е професионален бакалавър, тоест, завършил е колеж, законът му позволява да продължи да се обучава за степен „магистър“ само за същото професионално направление, за което той е завършил бакалавърска степен.Тоест, ако професионален бакалавър е завършил направление икономика, той може да продължи само в това направление. Ако иска да продължи в професионално направление растениевъдство, животновъдство, туризъм, не е възможно това да бъде направено. Има изисквания и по отношение на това дали завършилият бакалавърска степен е в една и съща област на висше образование или в друга. Различието е и в броя на семестрите. Искам да кажа, че дистанционната форма на обучение следва законовите постановки, както за степен бакалавър, така и за обучение магистър.
Каква е разликата при дистанционната форма на обучение?
Тя е неприсъствена по принцип, но в учебните планове е заложено какъв процент да бъдат присъствените занятия и какъв – неприсъствените. Със сигурност ще има присъствени часове, тъй като за някои дисциплини е наложително да се видят определени обекти в реалната практика. Необходимо е да се отиде на полето, да се видят растенията, животните, семената и т.н.
Дистанционното обучение не е ли хибрид между редовното и задочно следване?
Не знам дали може да се нарече така. За задочниците също имаме селектиране на учебния материал. Те задължително трябва да имат присъствие, трябва да са тук при вземането на изпита. Докато при дистанционната форма на обучение всички учебни материали са качени на университетската платформа. Те са в електронен вариант. Студентът може да работи с тях по всяко време, а това е много удобно за него. Практическите занятия отново са в електронен вид. Курсовите работи са част от обучението: студентът ги прави и изпраща на преподавателя. Той ги преглежда, нанася забележки и ги връща пак по електронен път. Този тип обучение има и едно интересно приложение. В определен ден и час преподавателят може да събере всички студенти и с видеоконферентна връзка да проведе занятие във виртуална аудитория. Изпитите също ще са дистанционни – с определени въпроси за определено време. Мога да обобщя, че дигиталните и информационни технологии намират отражение в тази форма на следване. Смятам, че за младите хора тя е много приемлива. Те биха я предпочели, защото няма човек, който да не работи на компютър, да няма мобилен телефон, а също и смартфон с неговата богата функционалност. Голям плюс е, че при този тип следване се пести много време, а и студентът сам си определя часовете за учене. Той може да работи, за да се издържа, а вечерно време да се обучава. Студентите ще си имат своите акаунти и по всяко време ще могат да влизат в системата и да имат достъп до учебните материали. Дори и нещо повече. Преподавателите са задължени да следят колко пъти студентът е влязъл и колко пъти се е занимавал с материалите. Дори мисля, че възможностите за контрол от страна на преподавателя са много по-големи отколкото в традиционния учебен процес.
Какъв процент от учебните часове ще са присъствени?
Съотношението е 30 към 70 в полза на виртуалното обучение. В момента, тъй като прохождаме в тази форма, ние ще ползваме максималния процент за присъствени часове. Преподавателите за първи път ще имат виртуални групи и отдават по-голямо значение на живите контакти със студентите.
Планирате ли с течение на времето да пригодите всички специалности към формата на дистанционното обучение?
Стартираме с тези специалности, които са по-податливи. Това са икономическите специалности. При технологичните въпросът е малко по-сложен поради това, че присъствието на студента на полето е трудно да бъде заменено. При следването той се обучава да извършва определени практики, което няма как да стане във виртуална среда. В разговори с колеги от други икономически вузове, те признават, че се срещат определени трудности. Например специалност „Счетоводство и контрол“ трудно се поддава на дистанционна форма на обучение и дори са взели решение да я свалят. Затова мисля, че ние трябва да бъдем много внимателни. Тоест, да стартираме поне с едно професионално направление, да получим първите резултати, да анализираме предимствата и недостатъците им и тогава да пристъпим към разширяване на тази форма.
Дистанционното обучение е привлекателно и с това, че вероятно ще е по-икономично.
Това е абсолютно вярно. В Аграрния университет наблюдаваме, че в последните години имаме по-малък брой студенти от Северозападния район на страната, който е в най-тежко икономическо състояние. С дистанционното обучение можем да подадем ръка на евентуални наши студенти от този и други райони с висока безработица. Струва ми се, че и тази линия, която сме възприели за разработване на международни магистърски курсове има виртуално бъдеще. Имам презвид магистърската програма „Агробизнес и предприемачество“, която ще се осъществи с гостуването на лектори от университета в Мисури. Ако ние я разработим като дистанционна форма на обучение, можем да си запазим като лектори американските преподаватели. Защото, знаете, изключително скъпо е те да идват в Пловдив и да четат лекции. По линията на този проект ние подготвяме наши млади асистенти доктори, които ще работят с американските преподаватели, за да могат да вземат американското ноу-хау по техни модули и да го приложат тук. Тази специалност ние я предлагаме на чужд език. Така можем да очакваме потенциални студенти не само от България и региона – Гърция, Румъния, Македония. Но очакванията ни са да се включат и студенти от африканския континент например. Бях много изненадана, когато разбрах от Центъра за магистри и докторанти, че има запитвания кандидат-студент от Кения за възможностите той да се обучава по „Агробизнес и предприемачество“. Освен това познавам преподаватели в чужди университети, които живеят в България и проявяват интерес към това да участват като лектори в някои дистанционни форми на обучение. От наша страна се изисква по-силен предприемачески дух, защото този тип обучение има широки хоризонти.
Свързани публикации: Аграрният университет ще обучава по нета полевъди, аргоикономисти и магистри