КНСБ: Земеделските производители да се осигуряват по диференцирана ставка

Конференция, насочена към работещите в земеделието, се проведе днес в София. Мотото на събитието бе: „За по-добра социална защита в земеделието чрез ефективен социален диалог“. Форумът е част от европейски проект с участието на Федерация на независимите синдикати от земеделието /ФНСЗ/ към КНСБ, АСЗБ и 9 партньорски европейски организации.

Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ, пред АгроПловдив

Интервю на Мартин Иванов

Как може да се подобри социалното осигуряване на земеделските производители у нас?

Имаме готови предложения съгласувани предварително със всички браншови организации у нас. Нашите мерки ще влязат в един политически документ, който ще бъде представен както на органите на изпълнителната и законодателна власт у нас, така и на Европейския секторен съвет. Искаме да се изготви единен регистър на земеделските произвoдители, който да може да обслужва както общата селскостопанска политика, така и НОИ и НАП. Едно от най-важните ни предложения е свързано с разширяване на обхвата на земеделските производители и тютюнопроизводителите. В момента процентът от самооосигуряващите се земеделски производители у нас е едва 20%. Броят на заетите в сектора на земеделието е 550 хил. души. Искаме да се направят няколко законодателни промени най-вече в Кодекса за социално осигуряване, като се включат рисковете за професионално заболяване и безработица. Още от 2003 година предлагаме и преразглеждане на схемата за сезонните работници относно сроковете за обезщетения. Сега, за да отидат в бюрото по труда например, е необходимо да са работили между 9 и 12 месеца, а сезонната работа в земеделския сектор е не повече от 4-5 месеца. Бихме искали подобно на старите страни членки на ЕС и у нас фермерите да се осигуряват срещу риск от изпадане в несъстоятелност. .

По време на срещата споменахте за ниския процент самоосигуряващи се в земеделието. Какви са причините?

Има различни причини. Голяма част от самоосигуряващите се никъде не се виждат на светло. Например в схемата за единните плащания (СЕПП), те не са задължени да се регистрират по наредба 3, за да се види какъв е обемът на дейността им и рaзмерът на стопанствата им.

Тук беше изказана идеята за вдигане на минималния осигурителен праг за земеделските производители, който сега е 240 лева. Имате ли някакви проучвания какъв процент от фермерите могат да се осигуряват на по-големи нива?

Ние настояваме не за общо повишение на осигурителната ставка, а да се въведе диференциран подход. Ако имаме информация за това какъв обем земеделска земя обработват фермерите, за броя на отглежданите животни, за броя на заетите в дадено стопанство, тогава може да се изготви подобен подход за плащане на осигуровките на различни прагове, основани на различния доход. Не казваме, че всички осигуряващи се в момента 33 хил. производители трябва да го правят на 450 или 550 лева. Може да има и такива, които да останат на минималния осигурителен праг от 240 лева.

Какви други положителни практики споделиха с вас колегите и партньорите ви в проекта?

Над 10 години вече се интересуваме какво е нивото на социално осигуряване на земеделските производители в старите страни членки на ЕС. Знаем много за различите допълнителни схеми на осигуряване, които са въведени в страни като Белгия, Германия и Франция, които имат много по-висока социална осигуреност и обхват на производителните рискове. Например в Австрия, когато фермерът отсъства повече от 10 дни поради болест, получава допълнително обезщетение за наемане на допълнителен работник. Подобни схеми всъщност са част от едно допълнително пенсионно осигуряване, покриващо загубен трудов стаж и дава към ниските пенсиите на производителите една макар и не много висока сума. Във Финландия пък, когато се покрива рискът от трудова злополука, той обхваща цялото стопанство.