С неописуема риторика Лютви Местан отрече да е бил агент на ДС
Лютви Местан отрече да е бил агент на Държавна сигурност в съзнателния си живот от септември 1980 г. досега. Той обясни, че корените на това внушение са от годините, когато е служил в казармата и не е бил свободен в своите решения. Военният си дълг председателят на ДПС изпълнил през 1978-1980 г. „Влязох в казармата, когато бях на 17 години и девет месеца“, каза Местан. Не досие, не донос, нито една дума не могат да покажат за моята съпричасност към ДС в годините след това, заяви той тази сутрин по Нова телевизия. Изявлението на Местан, което той направи с неописуема риторика, накара водещите да забравят за известно време въпросите си.
Когато по-късно журналистите Цолова и Николаев попитаха дали досието на Лютви Местан не е било сред унищожените по заповед на ген. Семерджиев над 100 000 досиета, Местан опонира с обяснението, че би трябвало да има протокол, в която са описани унищожените документи. И от този протокол да се види истината.
Председателят на ДПС обяви, че ако някой докаже, че той е бил доносник, не само не би останал начело на партията, но би напуснал политиката.
Всичко постигнато в живота ми го дължа на моите родители, на семейството ми и на невероятната партия Движение за права и свободи, каза политикът оратор.
Местан поясни, че се е почувствал длъжен да отговори на нападките в последните дни на депутата Методи Андреев и бившия премиер проф. Георги Близнашки за сътруднитечството му към тайните служби, тъй като те петнят партията, за която отговаря.
Партийният председател поста и въпроса трябва ли да бъдат морални съдници тези, които са част от системата. Без да спомене името на проф. Близнашки, Местан го определи като човек със засегнато его, който обаче е бил елитарно разположен както преди 10 ноември 1989 г., така и след това.
То ако има документи и да отрича и да не отрича, все тая. Абе да си каже, „Бил съм“ и толкоз. Какво се крие. Не е срамно да си признае, както са го направили и други. Друг е въпросът, че подобни хора нямат място в обществения и политически живот, но ги виждаме всеки ден в качеството им на ръководители на всякакъв род организации от партии до медии. Може би ДС не е нанесла толкова рани на обществото ни, ако беше така, както в бившата ГДР, тогава те отдавна нямаше да са в обществения живот. Но те са все още тук, и продължават да се обогатяват за сметка на обикновените хора и да се определят за „каймака“ на обществото.