Не е красива, но е прекрасна – Упи Голдбърг
Актрисата е сред най-забавните лица на американското кино
Въпреки че скоро не сме гледали филм с участието ѝ, Упи Голдбърг е смайващо незабравима. Въобще не е красива, но толкова забавна, че може да разплаче публиката от смях. Днес актрисата става на 59 години.
Упи Голдбърг е родена под името Карин Илейн Джонсън в Ню Йорк Сити. Майка й, медицинска сестра и учител, отглежда дъщеря си и сина си сама след като бащата на Упи напуска семейството. Бъдещата звезда прекарва първите години от живота си в общинско жилище в Манхатън. Привлечена от театъра от най-ранна детска възраст, тя прави своя дебют на осем годишна възраст с детски театър Helena Rubinstein в Hudson Guild. След като прекъсва училище на 14 години, Упи лъже за възрастта си, за да си намери работа като съветник в летен лагер и пее в хоровете на Бродуей на представления като „Исус Христос Суперзвезда“ и „Пипин“. Тя се омъжва на 18 години и ражда момиченце.
След като се разделя със съпруга си, тя се премества с дъщеря си в Калифорния през 1974 г. На следващата година Упи помага за основаването на San Diego Repertory Theatre и се присъединява към импровизираната театрална група „Spontaneous Combustion“. Именно по това време Карин Джонсън започва да използва отличителното си сценично име – Упи Голдбърг. След като се премества в района на залива на Сан Франциско, тя се присъединява към друга импровизаторска група – Blake Street Hawkeyes и се сдобива с много местни фенове заради работата си като комик.
Злобният, гневeн, но забавен патос на Голдбърг привлича внимание и тя е забелязана от човек в офиса на Стивън Спилбърг. Той я кани да се яви на прослушване за главната роля в „Пурпурен цвят“, което определено не е комедия. Филмът е критичен и популярен успех, като Голдбърг е номиниран за Оскар.
Тя участва в поредица от не особено хитови комедии като „Jumpin ‘Jack Flash“ и „Burglar“, изиграва мъдрия барман в „Стар Трек: Следващото поколение“ и печели Оскар за ролята си на фалшив медиум в „Призрак“. После се снима и в завладяващата драмата за граждански права „Дългият път към дома“, но е най-вече известна в киното с поддържащите си роли.
Голдбърг си взима почивка от актьорството, за да бъде водеща на церемониите за Оскар през 1994 г. и 1996 г., като става първата афроамериканка и първата жена в ролята ѝ на домакин на събитието. Повече от един милиард души по света гледат наградите и критици похвалват изпълнението ѝ.
През 1997 г., след като се появява в комедията „Съдружникът“, Голдбърг напуска Холивуд и се връща в театъра и по-точно в Бродуей. Упи е водеща и в Нощта на Оскарите през 1999 г. и 2002 г. През 2001 г. тя получава награда „Марк Твен“ за американски хумор от Центъра по сценични изкуства „Джон Кенеди” във Вашингтон.
Упи Голдбърг отдавна е една от най-разпознаваемите и най-обичаните фигури в американската популярна култура. От лятото на 2007 г., тя е ежедневно присъствие в американските домове, като една от водещите на сутришното токшоу The View. Тя е автор на редица книги, включително и колекция от хумористични есета, както и книги за деца. През 2010 г. публикува книга с хумористични наблюдения за съвременните нрави „Is It Just Me? Or is it nuts out there?“.