Всеки квадратен метър земя в Пловдивското поле пое 851 литра дъждове до ноември

Годишната норма от 550 мм/кв.м. е надхвърлена с 55% за десет месеца, съобщи доц. Дафинка Иванова

До края на октомври 2014 г. климатичната станция в учебно-опитното поле на Аграрния университет е измерила 851 мм дъжд при годишна норма около 550 мм. Иначе казано, за десетте месеца на година количеството валежи е било с 55% над обичайната годишна сума. Възможно е до края на годината сборът от валежите да доближи 1000 мм, тъй като ноември и декември са типично влажни месеци. Данните съобщи пред АгроПловдив доц. д-р Дафинка Иванова, ръководител на катедра „Ботаника и агрометеорология“ в Аграрния университет – Пловдив.

„На климатичната станция, която се намира на учебно-опитното поле на Аграрния университет работим в сътрудничество с Националния институт по метеорология и хидрология – филиал Пловдив. Те извършват ежедневни наблюдения на основните метеорологични елементи и осигуряват технически станцията“, уточни доц. Иванова и добави, че вече има натрупани наблюдение за над 20-годишен период. Климатичната станция е представителна за района на град Пловдив плюс териториите в радиус от около 30 км.

„Да се спрем на последните 5 години и най-вече за валежите през тях“, предлага доц. Иванова. „Валежите са твърде динамични като метеорологичен елемент. Те са с локален характер в повечето случаи. Но, общо за страната,

през последните 5 години имаме увеличение на валежите.

Променя се тяхната динамика и разпределение по сезони. В предишния век в нашия район валежите имаха сравнително континентален характер. Това ще рече, че имат максимум през лятото и минимум, който се наблюдава през февруари-март. Докато сега имаме промяна в тяхното разпределение и наблюдаваме изключителна динамика.“

Валежната сума за климатичната норма на нашия район е около 550 мм годишно. До края на октомври имаме 851 мм. И то без ноември и декември, които са валежни месеци и ще запълнят сумата. Най-валежни през тази година бяха април със 123 мм при норма за същия месец от 41 мм. Другите валежни месеци, които чувствително се разминават с нормата, са септември със 195 мм при норма около 40-50 мм. Октомври има подобна сума – 121 мм.“

Случва се това, за което учените са предупредили

още от миналия век – глобално затопляне. Средногодишните температури вече са с 0.6-0.7 градуса по-високи, посочва доц. Дафинка Иванова. Повишената температура променя малкия и големия кръговрати на водата. Изпарението става по-активно, а оттам се увеличава кондензация на водните пари в атмосферата, образуват се повече облаци и повече валежи. Това повишава парниковите газове, които от своя страна увеличават температурата на земната повърхност, на световния океан. Циклоните се образуват по-често и все по-често нахлуват и над Балканския полуостров. У нас това се проявява в по-продължителните валежи. Светът е изправен пред зачестила поредица от урагани, бури, валежи, повишения за температурата и други екстремни явления.

Според доц. Иванова географското ни положение е благоприятно и България сравнително слабо ще бъде засегнати от климатичните промени в сравнение със северните европейски държави. „При повишаване на минималните температури през зимата в северните части на полукълбото започва топене на ледниците, което повишава нивото на водата в световния океан. Повечето от тези държави са почти на морското ниво. В Нидерландия, която в превод означава „Ниска земя“, полагат изключителни усилия, там е борба за всеки метър суха земя. Компютърните модели показват че през този век ще има чувствително повишение на морската вода и при северните държави това ще се почувства най-силно.“

Как земеделието ще реагира на климатичните промени?

„Повишаването на температурните ресурси в нашия селскостопански район предоставя условия за отглеждане на по-топлолюбиви култури“, обясни преподавателят. Според нея трябва да се променят сроковете на сеитба тъй като температурите рано напролет вече са по-високи. Тоест, сеитбата на зимните култури може да се измести напред.

Според доц. Иванова е необходимо да се засили прогнозата и сигнализацията в селското стопанство, за да бъдат производителите по-подготвени за екстремните промени на времето, които ще се случват по-често. „Имаме амбиция в нашия университет да изградим мрежа от автоматични метеорологични станции, които да бъдат свързани помежду си и с производителите. Фермерите трябва да бъдат информирани за предстоящите метеорологични явления, да имат статистика за тяхната честота, за да могат да реагират. По принцип съвременните метеорологични станции дават краткосрочни прогнози за 2-3 дни напред, които се базират на информацията от националните прогнози, които се излъчват в интернет пространството.

Например, ниските температури напролет и и наесен са опасни за трайните насаждения. Наричаме ги пролетните и есенните мразове. Те могат да бъдат предсказвани и измръзването да се предотврати поне частично. Ако един лозар е предупреден, той може да направи това, което  се прави от стари времена – да извърши загрибване. Но има и по-модерни начини като капкуването, например. Задимяването също се използва.“

Малко фермери могат да се похвалят със собствени метеостанции, но нуждата от тях ще става все по-ясна и неотложна, заключи доц. Дафинка Иванова.

Прочети още за метеорологичните станции и ползата от тях в растителната защита в: Лозите и ябълките боледуваха, защото фермерите са лишени от информация