Да гледаме соя? Добре, но ЕС мълчи по два важни въпроса

Дали културата ще бъде в групата на маслодайните или в групата на протеиновите растения и каква площ за отглеждането ѝ ще получи България, попита Светлана Боянова на форум във Виена

Председателят на Института по агростратегии и иновации Светлана Боянова взе участие в панелите, посветени на отглеждането, производството и пазара на соя по време на Бизнес форума на Дунавски регион във Виена. В изказването си тя постави два въпроса, по които Европейския съюз (ЕС) не се е произнесъл и чиито отговори ще определят българския интерес към отглеждането на културата. Кои са те“

“Ние като Институт се интересуваме от темата за соята защото в страната ни има сериозни традиции в отглеждането ѝ, като в миналото сме достигали до 1 млн. декара“, посочи Светлана Боянова. „От друга страна във връзка с новата Обща селскостопанска политика соята се явява и като възможност за земеделските производители да я ползват за азотфиксираща култура и така да отговорят на зеленото изискване за 5% екологично насочена площ. Във връзка с подпомагането на соята като протеинова култура обаче съществуват все още няколко въпроса, отговорът на които ще ни даде представа дали и как ще се подпомага соята в рамките на обвързаната подкрепа за протеинови култури.”

За западните държави не представлява интерес да има обвързана подкрепа за соята, защото те са доволни от нейния пазар, цена и печалбата от производството.

Оказва се, че ЕС  има ограничение за субсидиране на маслодайните култури (включително и соята) в рамките на 5.482 милиона хектара за целия съюз. То е наложено от 1992 г., когато е подписано споразумението „Блеър“ между ЕС и САЩ и когато България е на 15 години разстояние от членството в общността.

Първият въпрос, посочен от Боянова е дали това ограничение за площ остава, т.е. дали соята ще продължи да се класифицира като маслодайна култура и оттам да има ограничението за нейното субсидиране на ниво ЕС.

Вторият въпрос е ако все пак соята бъде класифицирана като протеинова култура за целите на обвързаната подкрепа и стратегията на ЕС за подкрепа на соята като основен източник на протеин за животновъдния сектор и за ограничаване на зависимостта на ЕС от значителния внос на соев шрот, то тогава как ще се разпределят площите между отделните страни членки? Ще успее ли България да „отхапе“ по-голям процент от площите със соя, които да бъдат субсидирани, особено като се има предвид силно намаления им размер в България през последните години. По последи данни у нас соята се отглежда върху 300 хектара.

Така че върху възможностите и развитието на соята в Европа и България ще имат влияние евентуални нови дискусии между ЕС и САЩ и между страните членки на ЕС, производителки на соя, обобщи Светлана Боянова.

От Института за агростратегии и иновации обещават да следят активно решенията на ЕС за соята и да анализират възможностите за реализация на българската соя не само в рамките на страната, но и на европейския пазар, който все повече се разраства в лицето на държави като Австрия, Германия и Швейцария.

Бизнес форумът на Дунавски регион се проведе във Виена миналата седмица. Организира го Австрийската федерална стопанска камара в сътрудничество с Австрийското председателство на ЦЕИ и Enterprise Europe Network. Той посрещна над 500 гости, бизнесмени, фирми и 50 международни лектори от 14 страни.