Само за 520 от малките фермери земеделието е основен бизнес

Проблемите на дребните стопани и възможностите  за разширяване на директните доставки обсъдиха на семинар

Автор: Мартин Иванов

Някои проблеми, които срещат малките фермери и възможностите за подобряване на достъпа им до пазара бяха обсъдени на семинара „Кой би спечелил от рекламирането на производството на занаятчийски храни в България?”. Стана ясно, че само 520 от малките фермери у нас са регистрирани като юридически лица и възприемат селското стопанство като свой бизнес.

„Развитието на фермерите у нас обикновено се определя от модата на пазара, търсенето на бърза печалба без да се търси устойчивост“, заяви Десислава Димитрова от SlowFood България. Освен това липсва адекватна правна рамка за преработка на храните във фермата, което създава условия за възникване на черен пазар и избирателно санкциониране от страна на държавата. По думите ѝ съществуват редица производители, например на сирене, които предлагат продукцията си на крайните потребители, без да са регистрирани по Наредба 26. Това води до демотивиране на малките фермери и институциализиране на корупцията.

Наредба 26 регламентира доставките на малки количества селскостопанска продукция, но не и такива, които се извършват от малки фермери. Това стана ясно от правен анализ представен по време на дискусията. Това означава, че подобни доставки могат да се извършват и от средни, и големи фермери, целящи разнообразяване на дейността си. И ако те могат да изпълнят хигиенните изисквания, за малките фермери това условие остава непосилно. В тази връзка беше предложено облекчаване на хигиенните изисквания за малките фермери.

Наредба 26 не регламентира и директните доставки на храни от растителен характер като компоти, туршии и

лютеници. Проблем за малките фермери са и наличните ограничения за обема на произведената продукция, които не дават възможност за нейната реализация на пазарите за директни доставки. Те са свързани както с въведената горна граница на разрешената за реализация продукция, така и с това, какъв процент от нея може да се реализира чрез директни доставки. Беше направена препоръка да се потърси възможност да се позволи на малките фермери при наличието на потребителски интерес сами да решават дали да реализират продукцията си чрез директни доставки или като я продадат на преработвателни предприятия. Наредба 26 налага освен това и някои географски ограничения, като разрешава предлагането на продукцията в търговски обекти, намиращи се в същата или съседна административна единица. Подобно ограничение беше определено като твърде рестриктивно. Предложението на SlowFood България е малките фермери да могат да предлагат продукцията си в рамките на даден туристически район от общо девет такива в страната. Това би позволило по-лесно обвързване на дейността на малките фермери със спецификата на съответния район, както и по-лесна връзка с туристическата реклама.

Включване на фермерските продукти в туристическите пакети

Сред вариантите за разширяване на възможностите за директни доставки са влизане на продуктите на малките ферми в туристическите пакети, което ще позволи директен контакт с туристите, извършване на доставки в заведения за хранене, хотели и ресторанти и създаване на възможности за доставки на фермерски продукти в учебните заведения и социалните домове. Пример за влизане на продукцията на малките фермери в туристически пакет беше посочен от Емилия Шушарова от читалище „Любен Каравелов” от село Куртово Конаре. Тя сподели, че преди време група френски туристи са пожелали да посетят селото, като по-време на пребиваването си са поискали да се хранят изключително само с местни традиционни храни. В новата Програма за развитие на селските райони се предвижда специална тематична подпрограма за малките стопанства, чиято цел е да направи по-ефективно подпомагането им и да намали административната тежест върху тях, припомниха от аграрното министерство.

Бюджетът по тази тематична мярка е малко над 85 млн. евро.