Пчелин с 50 кошера в центъра на Пловдив не смущава никого

Защо искаме да изгоним природата от населените места, пита се пчеларят Николай Гайдов

„В центъра на Пловдив има един чуден пчелин с 50 кошера. Никой не протестира срещу него, защото пчелите са част от природата. Те си работят, правят мед от акациите и липите в града, от лонгозната растителност край Марица. И това е чудесно! Защо трябва да се променя Законът за пчеларството и да се изиска от пчеларите да изведат кошерите извън селата? 99% от пчелините са именно в населените места! Дават ли си сметка управляващите какво ще се случи с бранша, ако наложат тези текстове?“ Това се пита Николай Гайдов, пчелар от Пловдив, който участва в управлението на общинското пчеларско дружество „Акация 1899“. 

По негови данни акцията за извеждането на пчелините от селата е започнала след сигнали на кметове за пострадали от ужилвания хора с алергия към отровата в жилото. Става въпрос за два сигнала до националния омбудсман Константин Пенчев и още няколко до президента Росен Плевнелиев.

„И в същото време, никой от Сдружението на общините не контактува с нас, за да кажем нашите виждания по този проблем“, ядосва се Николай Гайдов. Той е проучил, че около 5% от населението е с алергия към ужилванията от стършели, оси и пчели. Вярно, пчелите са проблем за тези хора, но ние имаме решение за него, обяснява пчеларят. Ако пчелините се оградят с 2.50-3 метра ограда, съседните къщи, дворове и живеещите в тях въобще няма да усетят, че в близост работят пчели. Медоноските се издигат нагоре и поемат по въздуха нависоко към цъфналите дървета и храсти. И рискът да ужилят човек се свежда до нула. В същото време, ние, хората, непрекъснато се отдалечаваме от природата и именно това отчуждаване е в корена на алергиите. Затова във все повече европейски мегаполиси създаването на пчелини се приветства от гражданите, правят се филми за тях, популяризира се градското пчеларство. В България обаче е точно обратното – „Да изгоним пчелите от населените места“ е глупава кампания, която на всичкото отгоре може да влезе и в закон.

„Ако все пак допуснем това да се случи, крайният резултат ще е плачевен“, не се съмнява Николай Гайдов. Около 30% от производството на мед идва от хора, които не се занимават професионално с пчеларство. Те имат друга основна дейност и отглеждат пчели като хоби или просто да си увеличат доходите. При налагане на правилото пчелините да са извън населените места, те ще се откажат от тях. И причината е проста – извеждането на пчелното стопанство иска инвестиции – наемане или купуване на място, ограда, постройка, захранване с ток и вода, СОТ и т.н.

Тогава наистина може да усетим пазарен дефицит на български мед, не защото родното производство няма да е достатъчно, за да задоволи вътрешния пазар, а заради износа, който правим към държави от Европа. „Така у нас ще влезе китайски мед, който е под всякаква критика“, прогнозира пловдивският пчелар.

Засега браншът все още не е видял черно на бяло подготвяния текст, но защо лошите слухове винаги се оказват верни. Притеснени от това някои пчелари подхвърлят идеята ако се стигне до гласуване на промяната, да подарят на парламента два пакета с пчели. Вярно, те се шегуват, но „подаръкът“ изглежда наистина страховит, защото във всеки един от пакетите има по 30 000 пчели.