Икономисти: Половината българи не искат децата им да стават предприемачи

Корупция, липса на реформи, лошо изразходени европейски пари, откроиха сред проблемите на страната от Института за пазарна икономика

Автор: Мартин Иванов

Половината българи не желаят децата им да стават предприемачи, заявиха икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ) по време на представяне на данните от международните класации за икономически растеж през 2014 година. Според тях имиджът на предприемачите у нас все още остава лош и българинът се ориентира към собствен бизнес само в краен случай.

За да се подобрят икономическите условия в страната, експертите предлагат

 

90 мерки за растеж

Сред тях е реформа в съдебната система, която трябва да работи и контролира както частния, така и държавния сектор. Само добре работещата съдебна система може да даде равни условия за всички страни. Освен нейната независимост, трябва да се подобри и специализацията, тъй като проблеми в това отношение има най-вече при справяне с търговски дела.

Поради липсата на специализиран банков съд се очаква да има и проблем с разрешаването на случая КТБ. Не на последно място оптимизирането на условията за бизнес в страната е в зависимост от подобряване на работата на администрацията и въвеждане на електронни услуги, които да обслужват не нея, а потребителите. В много случаи според икономистите липсва реална оценка за въздействието на реформите върху бизнеса и крайния потребител като участници на пазара. В момента подобен е случаят с предложението за повишаване на данъка върху лихвения процент, при което се прави само оценка за това какво ще донесе подобна промяна на бюджета, но не се оценява това какъв ще е ефектът за бизнеса и финансовия пазар.

Друга важна реформа е за пазара на труда и образованието, където има проблеми с намиране на качествено подготвени кадри и наличие на административни пречки за гъвкавото полагане на труд, ограничаващи най-вече младежите които излизат на пазара на труда след завършване на образование и хората с по-нисък образователен статус.

Средствата от ЕС не са панацея

Икономистите подчертаха, че грешно се смята, че колкото повече средства от ЕС бъдат усвоени, толкова по-добре. Всъщност това не е така, защото повечето проекти са „бляскави”, за да се каже „да, ние усвоихме европейски средства, а не сме дали пари от бюджета” , вместо да са насочени към това да се види какъв ще е положителният ефект за бизнеса от тях.

За последните 7 години по различните оперативни програми на страната ни са били предоставени 7 млрд. евро. В същото време предвидените от бюджета средства дори по отделните оперативни програми според експертите е много по-голям. Беше даден пример с европейските средства за ОП „Човешки ресурси”, които годишно са възлизали на около 1 млрд. евро, а в същото време бюджетните средства за образование са надхвърляли 2 млрд. лева. Фокусът, според експертите, не би трябвало да е само върху оперативните програми, а върху това, какво постигат те и да целят по-висока ефективност на изразходваните бюджетни средства.

България остава в блатото

По отношение на икономическото развитие през 2014 година страната ни продължава да е почти на дъното поради липсата на реални реформи, които да стимулират развитието на икономиката. Всичко се прави на парче, като се чакат по-добри времена. Пример за липсата на реформи е законът за образованието, който беше пренаписван многократно. Реформите, според Калоян Стайков, са необходими, тъй като липсата на такива прави страната ни непривлекателна както за местните, така и за външните инвеститори.

И през тази година според данните на международните класации страната ни е сред най-корумпираните не само в Европа, но и в света. Основните нерешени проблеми си остават корупцията най-вече в съдебната система и високите етажи на властта. Липсата на рестриктивни мерки пък създава недоверие към съдебната система у обществеността. Правоприлагането се свързва с произвол и неспазване на сроковете, несигурност и корупция. Институциите остават неработещи, а администрацията отказва да използва развитието на технологиите, което я прави мудна и разплута, заключиха икономистите.