Как обезобразената от куче Изабел получи първото в света лице назаем

На 27 ноември 2005 г. млада жена с ужасяваща контузия на лицето пише медицинската история. Френските

лекари взимат противоречиво решение за извършване на операция, която е била забранена в почти всяка друга страна в света. За някои това преразглежда границите на трансплантационната хирургия.

Изабел Диноар, получателят на първата трансплантация на лице в света, живее във Валансиен, Северна Франция. Родена през 1967 г., тя е разведена с две дъщери. Разкъсана от домашното си куче лабрадор през май 2005 г. тя губи носа, устните и брадичката си.

В пристъп на депресия през онзи съдбоносен ден тя взима свръхдоза приспивателни в опит да сложи край на живота си. Събужда се, като лежи до локва кръв, а домашния ѝ любимец е до нея. Кучето явно я намира в безсъзнание и отчаяно да я събуди, разкъсва лицето ѝ.

Учудващо, тя не търси незабавно медицинска помощ. Вместо това избира да се скрие, твърде засрамена от обезобразеното си лице. Изабел получава лекарска помощ 3 седмици след инцидента.

Няколко седмици след като е приета в болница, жената привлича вниманието на лицево-челюстния хирург проф Бернар Дьовошел. Нараняванията ѝ са толкова екстремни, че лекарите веднага изключват възможността за  рутинна реконструкция на лицето. Вместо това те предлагат безпрецедентната трансплантация на лице.

Първата трансплантация на лицето в света се състои на 27 ноември, 2005 г. Хирурзите в Амиен, Франция, прекарват 15 часа във внимателно прехвърляне на кожа, мускули, кости и кръвоносни съдове от лицето на мозъчно-мъртва жертва на самоубийство върху черепа на 38-годишната жена.

Въпреки, че операцията е успешна, Изабел ще посещава болницата до края на живота си. Но поне си възвръща живота! Тя има самочувствието да излиза и да се среща с хора. Може да яде и пие нормално.Въпреки силните протести на лекарите ѝ, тя дори отново започва да пуши.

„От първия момент, в който се видях в огледалото след операцията знаех, че това е победа. Лицето ми не изглеждаше толкова добре, заради всичките превръзки, но аз имах нос, имах уста – това беше фантастично“ казва тя. „Можех да видя в очите на сестрите, че това е успех.“

От тази иновативна процедура, която ражда поток от медийно покритие и предизвиква ожесточени етични дебати, около 30 пациенти от цял свят получават трансплантация на лицето. В САЩ за пръв път такава операция се извършва през 2008 г., а през 2010 г. се състои първата пълна трансплантация на лице в Испания, когато лекарите вдигат цяло лице, включително челюстта, носа, скулите, мускулите, зъбите и клепачите от донор и го поставят като маска на пациента.

Подготви: Даниела Вълева