Гениалният Чърчил е бил слаб ученик

На 26 години е имал пет публикувани книги, бил е и оратор, и войник, и журналист, и два пъти министър-председател

Роденият преди 140 години Уинстън Чърчил е един от най-известните, а според някои и един от най-великите държавници на 20-ти век. Въпреки, че е роден в охолство, той се посвещава на държавна служба. Чърчил е сложен образ – той е идеалист и прагматик; оратор и войник; застъпник за прогресивни социални реформи и аристократ; защитник на демокрацията, както и на затихващата Великобританска империя. Но за много хора във Великобритания и по целия свят, Уинстън Чърчил е просто един герой.

Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г. и произлиза от семейство на английски аристократ-политици. Баща му, Рандолф Чърчил, е потомък на Първия херцог на Марлборо и самият той  е добре известна фигура в политиката на Торите през 1870-те и 1880-те години. Майка му е американски наследница, чийто баща е бил фондов спекулант и частичен собственик на The New York Times.

Получава образованието си в пансион Хароу, където се представя толкова зле, че дори не си прави труда да кандидатства в Оксфорд или Кеймбридж. Вместо това, през 1893 г. младият Чърчил се отправя към военно училище в Сандхърст.

След като напуска Сандхърст, Чърчил пътува из цялата Британската империя като войник и като журналист. През 1896 г. заминава за Индия. Първата му книга, публикувана през 1898 г., е разказ за преживяванията му в северозападната гранична провинция на Индия. През 1899 г. London Morning Post го изпраща към  Бурската война в Южна Африка, но Чърчил е заловен от вражески войници почти веднага след като пристига. (Новини за дръзкото бягство на Чърчил през прозореца на банята го прави малка знаменитост във Великобритания.) По времето, когато той се завръща в Англия през 1900 г., 26-годишният Чърчил вече е публикувал пет книги.

През същата година Чърчил се присъединява към Камарата на общините като консерватор. Четири години по-късно, той става либерал. Работата му в името на прогресивни социални реформи като осемчасов работен ден, правителство с мандат на минимална работна заплата, държавна трудова борса за безработни и на система за обществено здравно осигуряване, вбесява колегите му консерватори, които се оплакват, че този нов Чърчил е предател към неговата класа.

През 1911 г. Чърчил насочва вниманието си далеч от вътрешната политика, когато става първия Лорд на Адмиралтейството (подобно на секретаря на Военноморските сили в САЩ). След като отбелязва, че Германия става все по-войнствена, Чърчил започва да подготвя Великобритания за война: той създава Royal Naval Air Service, модернизира британския флот и изобретява един от най-ранните танкове.

Въпреки неговата далновидност и подготовка, Първата световна война е в застой от началото. В опит да раздвижи нещата, Чърчил, предлага военна кампания, която скоро се превръща в бедствие. След поражението при Галиполи, Чърчил напуска Адмиралтейството.

По време на междувоенния период Чърчил отново се присъединява към Консервативната партия. Той служи като министър на финансите от 1924 г., когато скандално избира Великобритания отново да се присъедини към Златния стандарт. След изборното поражение на Торите през 1929 г., Чърчил губи мястото си и прекарва голяма част от следващите 11 години като пише и изнася речи. Въпреки, че той е сам в твърдата си опозиция за индийска независимост, неговите предупреждения за нацистка Германия се оказват правилни, когато Втората световна война избухва през 1939 г.

След оставката на Невил Чембърлейн през 1940 г., Чърчил е избран да го наследи като министър-председател на коалиционно правителство с всички партии.

Чърчил, който е приел и поста на министър на отбраната, е активен и в административните, и в дипломатическите функции в преследването на британската военна индустрия. Някои от най-паметните му речи са изнесени в този период и са свързани със стимулиране на британския морал в период на голямо страдание. Въпреки това, след неочакваната изборна победа на лидера на Лейбъристката партия Клемент Атли през 1945 г. Чърчил не е на власт и отново се концентрира върху публични изказвания.

Той е преизбран през 1951 г. Само че вече е на възраст и е все по-зле, като често управлява страната от леглото си. Оттегля се от поста през 1955.

През 1953 г. кралица Елизабет прави Уинстън Чърчил рицар на Ордена на жартиера. Той умира през 1965 г., една година след като напуска Парламента.

Подготви: Даниела Вълева