Петър Ганев: Бюджетът не сочи изход от стагнацията

Постоянният дефицит и нарушаването на финансовите правила може да доведе до десетилетие на застой

Автор: Мартин Иванов

„Бюджетът за 2015 година е бюджет на стагнацията, тъй като липсват промени в социалната и икономическата сфера на страната”, заяви на пресконференция днес Петър Ганев, старши икономист към Института за пазарна икономика (ИПИ) при представяне на традиционния, изготвен от института, Алтернативен бюджет за 2015 година. По думите му ако не излезем от тази спирала на дефицита, не ни очаква нищо добро, и дългът може да мине 30%.

Според икономистите в повечето бюджетни текстове се забелязва нарушения на финансовите правила свързани с увеличаване на дефицита. В резултат на това „гръцкият сценарий” за постоянно увеличение на дефицита в средносрочен план може да доведе до цяло десетилетие, в което страната ни да има дефицит по бюджета. Рязкото увеличаване на дефицита води до нарастване на дълга. След като през периода 2010-2012 година бюджетният дефицит беще намален от 4% на 0,4%, през последните две години отново се стигна до рязко увеличение на дефицита, за което няма друго обяснение освен грешно планиране на бюджета и желанието за повече разходи.

Според заложените бюджетни параметри дефицитът на касова основа например се очаква да е 3%, докато според въведените от закона за публичните финанси правила трябва да е под 2%. Подобно увеличение има и при структурния дефицит, който се очаква да е над 1%, а по закон трябва да е под 1%. Предвид на това и през следващите три години се очаква трупане на дефицит, като няма как да се стигне до неговото намаляване и в средносрочен план.

Фискална стабилност в рамките на закона

Фискална стабилност в рамките на закона, тоест под 2% през 2015 година,  са препоръките на ИПИ. И още: През 2017 година да има балансиран бюджет, растеж на инвестициите не с фокусиране върху разходите, а върху децентрализация, която да отвори местните финанси и да стимулира общините сами да търсят инвеститори. Като пример Петър Ганев посочи Пловдив, където бизнесът и общината тръгнаха сами да търсят инвестиции от Китай. Една от мерките за децентрализация е 1/5 от плоския данък да отива за общините, заяви за АгроПловдив Ганев. Според него тези средства може да се използват и за изграждане на индустриални паркове. Сред другите мерки са подобряване на здравните услуги и отпадане на монопола на НЗОК, а също и отваряне на повече работни места. В момента съществуват редица пречки в трудовото и осигурително законодаелство, които пречат на развитието на пазара на труда. Според икономистите е необходимо предприемане на стъпки за ограничаване на националните доплащания за земеделските производители, които постепено да отпаднат, както и данъчните облекчения за тях.

Реално от 2009 година насам няма намален данък, а се въвеждат нови или се повишават стари. Пример за въвеждането на нови данъци са налога върху лихвите и върху депозитите, посочи Петър Ганев.