Защо Сартр отказа Нобеловата награда за литература заедно с 1 млн. долара

На днешния ден преди 50 години се случва нещо нечувано. Френският философ, писател и драматург Жан-Пол Сартр отказва Нобеловата награда за литература. Заедно с това най-високо световно отличие, той губи и паричната награда, която в днешно време се равнява на над 1 млн. долара.

По това време Сартр е на 59 години. Той е водеща фигура на своето време в областта на теорията на екзистенциализма и марксизма, и непоколебим поддръжник на социалистите. Сартр е първият първият призьор, доброволно отказал се от Нобела. Шест години по-късно, руският писател и драматург, Александър Солженицин, друг Нобелов лауреат, не присъства на церемонията по награждаването от страх от отмъщение и лишаване от свобода при завръщането си в страните от бившия Съветски съюз.

Но Сартр не е имал такива притеснения. Много популярен в родната си Франция и в чужбина, отказът му е породен от друг вид страх. Той не е импулсивно решение, а по-скоро е базиран на дългогодишни лични и обективни съображения. Както обяснява пред Шведската академия, той не желае да се превърне в „институция“ като Нобелов получател. Сартър също е отхвърлил и френския знак на Поч

етния легион, както и други отличия и почести в миналото.

„Не е едно и също дали ше се подпиша Жан-Пол Сартр или Жан-Пол Сартр, носител на Нобелова награда. Писателят не трябва да позволява да го превърнат в институция, дори и ако това се случва в рамките на най-почтени обстоятелства, както е в настоящия случай.“

При обявяването на избора на Сартр, Андерс Стърлинг, председателят на Нобеловия комитет на Шведската академия, дава висока оценка за работата на автора, като я нарича „богата на идеи и изпълнена с духа на свободата и търсенето на истината.“

Роден в Париж през 1905 г., Сартр е добре известен със своите романи, сред които са „La Nausee“ („Погнусата“) и неговата философска работа „Битие и Нищо“, в която той излага своето мнение за екзистенциалистите. Той е автор и на пиесата „Мухите“, пише множество статии във вестниците и редактира литературно-политическото списание „Les Temps Modernes.“ Умира през април 1980 г. и е погребан в гробището Монпарнас в Париж.

Подготви: Даниела Вълева