Великата Джейн Остин – щастлив писател, самотен живот

На 16 декември преди 239 години се ражда великата писателка със самотен живот Джейн Остин. Тя живее само 41 години, но оставя след себе си романи, които и до днес се четат на един дъх. Истории, които разсмиват и разплакват. За странната Джейн е известно, че е имала предложение за брак от Харис Биг-Уитър, което е приела, но се е отметнала от него на следващия ден. 

Седмото дете и втората дъщеря на Касандра и Джордж Остин – Джейн Остин е родена през 1775 г. в Стивънтън, Хемпшир, Англия. Родителите ѝ са уважавани членове на общността, като баща й e  пастор на близката енория. Семейството е сплотено и децата израстват в среда, която набляга на учене и творческо мислене. Когато Джейн е млада, тя и нейните братя и сестри са насърчавани да четат от богатата библиотека на баща им.

През живота си, Джейн става особено близка с баща си и по-голямата си сестра Касандра. Всъщност, тя и Касандра пишат заедно една от публикуваните творби.

За да придобият по-формалното образование, Джейн и Касандра са изпратени в интернати. По това време, двете се разболяват от тиф, като Джейн почти не умира от заболяването. След кратък период образованието им прекъсва по финансови причини и двете се завръщат у дома.

Очарована от света на разказите, Джейн започва да пише в различни свои тетрадки. През 90-те години на 18 век, по време на тинейджърските си години, тя започва да твори собствените си романи и пише „Любов и приятелство“ – разказ присмех на романтичната фантастика, организиран като поредица от любовни писма. Като използва тази рамка, тя разкрива остроумието си и своята неприязън към чувствителността и романтичната истерия – особена гледна точка, която характеризира голяма част от по-късните ѝ творби. През следващата година Джейн пише „История на Англия“ – кратка пародия на историческото писане, която включва илюстрации изготвени от Касандра.

Джейн прекарва голяма част младините си като помага в домакинството, свири на пиано, ходи на църква и общува със съседите. Нейните вечери и уикенди често включват танци и тя става доста добра танцьорка. В някои вечери посяга към роман от рафта и го чете на глас на семейството си, като понякога избира да прочете нейно произведение. Тя продължава да пише, като развива своя стил в по-амбициозни произведения като „Лейди Сюзън“ – друга епистоларна история за манипулативна жена, която използва своята сексуалност, интелигентност и чар, за да постигне целите си. Джейн също започва да пише някои от бъдещите си големи произведения – първото е наречено „Елинор и Мариан“ –  друга история, разказана като поредица от писма, която в крайна сметка е публикувана като „Разум и чувства“. Тя започва и чернова на „Първи впечатления“, която по-късно е публикувана като „Гордост и предразсъдъци“ и „Сюзън“, отпечатана като „Абатството Нортангър“ от брат ѝ Хенри след смъртта ѝ.

През 1801 г., Джейн се мести в Бат с баща си, майка си и Касандра. Четири години по-късно баща ѝ умира след кратко боледуване. В резултат на това семейството изпада във финансова криза, като трите жени са принудени да се местят от едно място на друго. Чак през 1809 г. те са в състояние да се установят за постоянно във вилата на брата на Джейн – Едуард, в Чотън.

Джейн започва да публикува анонимно своите произведения. В периода между 1811-16 г., тя публикува под псевдоним „Разум и чувства“, „Гордост и предразсъдъци“, „ Менсфийлд парк“ и „Ема“.

През 1816 г., на 41 годишна възраст, Джейн се разболява най-вероятно от болестта на Адисон. Тя прави впечатляващи усилия да продължи да работи с нормално темпо, като редактира стари произведения и започва нов роман, който е публикуван след смъртта й под името „Сандитън “. В един момент, състоянието ѝ се влошава до такава степен, че тя престава да пише. Тя умира на 18 юли 1817 г. в Уинчестър, Хемпшир, Англия.

Днес, Остин се счита за един от най-великите писатели в английската история, както от академичните среди, така и от широката общественост. През 2002 г., като част от анкета на Би Би Си, британската общественост я постаяв под No. 70 в списъка на „100-те най-известни британци на всички времена.“

Популярността на работата й е видна и от многото филмови и телевизионни адаптации на „Ема“, „Менсфийлд  парк“, „Гордост и предразсъдъци“ и „Разум и чувства“, както и телевизионния сериал и филм „Баровки“, който е базиран на „Ема“.

Подготви: Даниела Вълева