Гневни градинари и овощари чакат среща с депутати
За да оцелеем, трябва да развием алтернативни производства, обясниха преди да влязат в земеделската комисия производители на плодове и зеленчуци
Автор: Мартин Иванов
По-голяма чуваемост и балансирано подпомагане на отделните сектори в земеделието поискаха днес представители на различни браншови организации преди насрочената им среща с депутати от Комисията по земеделие. Те изразиха недоволството си от обидното отношение на управляващите и дори предложиха секторът на плодове и зеленчуци да получава годишно по 100 млн. лева до 2020 година, за да може да се преориентира към алтернативни производства.
Стана ясно, че на 3 декември над 10 организации са изпратили специално писмо до Брюксел, с което са поискали преразпределение на средствата по СЕПП (Кхема за единно плащане на площ). Производителите на плодове и зеленчуци настояват за подпомагане, което поне да им позволи да оцелеят. “Докато за някои закъсали сектори като животновъдството беше направено нещо през последните години, то за производството на плодове и зеленчуци не се направи нищо”, заяви Мариана Милтенова от упралителния съвет на Съюза на градинарите. Според нея не е логично при положение, че съотношението между консумацията на плодове и зеленчуци спрямо животински продукти е 61 към 39%, градинарите и овощарите да получават 20 пъти по-малко средства. Според техните анализи относителният дял на субсидиите в производството на зърно е между 25 и 28%, докато при плодове той е 3%, а при зеленчуци само 3%.
От 10-те милиона, определени за сектора, половината бяха дадени за преодоляване на заболяването Син език, обясниха още недоволните градинари. Те попитаха кой ще им покрие загубите при лоши години като отминаващата, при която загубите достигнаха до 40% при някои от производителите.
През тази година например загубите при картофопроизводителите са до 80%, сподели председателят на асоциацията на картофопроизводителите Венцислав Каймаканов.
Стана ясно, и че косвените загуби от рукото ембарго за бъларските производители са по-големи от директните, тъй като до преди налагането му български плодове и зеленчуци са изнасяни за Русия през страни като Молдова и Сърбия. Заради вноса на по-евтина и по-субсидирана от нашата продукция, сега те не могат да реализират стоката си на вътрешния пазар.
Един от производителите даде пример с вноса на полски домати на 60 стотинки, включително с транспортните разходи. Най-голям проблем в реализацията на продукцията имат производителите на ябълки. Очаква се след планираните днес срещи производителите на плодове и зеленчуци да обявят дали ще предприемат протести.