О, да! Нека частните пенсионни фондове да излязат на светло!

Автор: Надя Петрова

Спорът на пенсионните вноски към частните фондове и НОИ направо размърда няколко мозъчни гънки в главите ни, които от години стоят оплетени в паяжини. Мерси на Владислав Горанов за това. Време беше!

Нямам никакво намерение да насочвам допълнителните задължителни пенсионни вноски към НОИ догодина и съм сигурна, че повечето мислят като мен. Но пък политическият спор се оказа много важен точно защото ме накара да се замисля за моя частен пенсионен фонд и личните ми вноски, които е знам колко са.

Как си общувам с моя фонд?

Досега фондът ме е изненадвал с няколко ненавреме пристигнали  поздравителни картички за рождения ми ден, написани с благопожелателен официален тон. Да си призная, не са ме радвали. Нима може да те зарадва пожелание от непознат, който, избирайки между шаблонни текстове, е отмятал някакво служебно задължение? Това нито те трогва, нито те радва, само харчи пари за картичка и пощенски услуги. Харчи от моите пари, разбира се. Но, нейсе! Сигурно е корпоративна етикеция.

Справките, които получавам веднъж годишно, но не и всяка година, нищо не ми говорят. Искам да ги разбера, оглеждам ги, но те са подготвени така че хем да изпълнят изискването за отчетност, хем адресантът да остане в неведение. Защо, по дяволите, не подготвят някаква простичка справка? Да напишат ясно по години каква сума е внесена, колко се е натрупала до момента и какъв процент доходност ми е осигурил фондът? Той оперира с моите пари и бих искала да науча колко добър инвеститор е и просто казано каква лихва ми е осигурил върху  вложените ми в него средства? При банките е лесно – обявяват си лихвения процент за депозити и избираш. Тук въобще не е така.

Искам всяка година да имам видимост, ако може в таблична форма, за деветте фонда и по-точно – за годишната доходност, която те осигуряват на клиентите си. Така ще мога да преценя къде са по-успешните мениджъри в управлението на активите.

Всеки роден от 1960 година нататък внася всеки месец като поп към частните пенсионни фондове между 40 и 240 лева. Всеки месец! Години наред! Парите потъват във фонда и оттам нататък разбираш донякъде какво се е случило с тях, когато се пенсионираш. Но досега никой от реформата през 2000 г. досега не е разбрал, защото първият набор още не се е пенсионирал.

Аз не знам какво прави моят фонд с моите и на другите клиенти пари. Сигурно има някакви ограничения да поема рискови операции с тях, сигурно Комисията по финансов надзор (КФН) го следи изкъсо. Но дали е така?

Задавам въпроса, защото се сещам за случая с козметичния завод „Ален мак“ в Пловдив. Заводът отиде на кино, а моят пенсионен фонд, заедно с други инвеститори, беше купил облигации от негов голям заем чрез фондовата борса. Оказа се, че „Ален мак“ не може да върне дълга в деня на падежа. Поиска отсрочка. После се стигна до обявяване на завода в несъстоятелност. Влезе синдик и започна да продава. Докато следих този процес, синдикът не беше успял да продаде нищо. Сега не знам как е, но табелата на „Ален мак“ си стои, а заводът все още не работи.

Едва днес от директорите на пенсионни фондове, които бяха гости на Нова телевизия разбрах, че доходността, която са осигурили пенсионно-осигурителните компании е 19%. Хубаво, но защо трябваше да ги натиснат в ъгъла, за да го науча? И така ли е или е на принципа „свинско със зеле“?

България е толкова рисково-бандитска държава (не ми се искаше да го напиша, но има факти, които говорят за това), че наистина не ми е достатъчна опеката на КФН. Нали уж имаше „Банков надзор“ в БНБ, а в същото време Корпоративна търговска банка изгоря като дяволски факел. И докато гореше освети тайните осребрени връзки между партии, бизнес и институции! Има ли нещо, което да ми гарантира, че някой няма да посегне към моята и на още няколко милиона души партида като допълнителна пенсия? Както се видя алчността, както и корупцията у нас, са направо разюздани.

Имат право да се страхуват частните фондове, че могат да загубят част от клиентите си. И поводът за това ще е промяната в пенсионния модел. Но пък причината ще е в зловещия театър с КТБ, който ни отврати тази година. Впрочем, той се е разигравал от години, но едва това лято завесата се вдигна потресени видяхме героите в движение.

Сега дори не се надявам спорът за новия начин за осигуряване да въведе ясен и прозрачен ред на отчетност на частните пенсионни компании пред клиентите им. По-скоро си мисля, че тъй като фондовете не са популярна тема сред хората, разговорът ще се приглуши, пенсионният модел леко ще се промени, а онзи ляв ъгъл в мозъка ни, пак ще заспи. Докато нещо рязко не го събуди някой ден. Не дай Боже!