Какви трябва да са земеделските площи, за да получите подпомагане?

Най-много 30% от дръвчетата в овощните градини може да са изсъхнали, в ливадите тревата не бива да е по-висока от 0.7 метра

За да се приеме, че дадена земеделска площ е допустима за подпомагане чрез директни плащания или по мерки от Програмата за развитие на селските райони, върху нея трябва да е била извършена поне една от четирите практики:  изораване; дисковане; подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти; почистване и обработка с хербициди. Това се казва в проекта на Наредба за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Той е публикуван на електронната страница на МЗХ и може да се прочете ТУК.

В проектонаредбата са дефинирани характеристиките на земеделските площи и е посочено кои терени не могат да се класифицират като земеделски.

Земеделската площ може да бъде със смесено ползване като комбинация от земеделски парцели, заети от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения.

При земите под угар, които се определят като допустими за подпомагане, трябва да бъде извършена поне една оран до 31 май на годината на кандидатстване и да се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5м.

Трайните насаждения са в добро земеделско състояние, ако най-малко 70 % от растенията, включени в референтния парцел, са живи (неизсъхнали) и ако почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване).

При постоянно затревените площи трябва да има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за клек и хвойна – независимо от височината), които са с мозаечно разположение. Разрешено е също на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи. При ливадите за косене трябва да се извършват коситби, така че максималната височина на тревостоя да не е повече от 0.7 м. При пасищата пък максималната височина на тревите не бива да е повече от 0.35 м.  В проекта на наредбата изрично се посочва, че не са допустими за подпомагане постоянно затревени площи, за които се установи, че са били изгаряни. Ако палежът е вследствие на природна стихия или е извършен от други лица, следва да се приложи документ от МВР, който удостоверява това.

В допълнителните разпоредби на наредбата е дефиниран еталонът „животинска единица“, както и други общоприети в европейското законодателство понятия като „мулчирна система“, „чим“, „ливадно зачимяване“ и други.