Мистерия и ерудиция: Умберто Еко на 83

Авторът на шедьовъра „Името на розата“ продължава да пише и да изнася лекции

Днес един от най-ерудираните живи писатели – Умберто Еко, става на 83 години. Неговите книги може да се приемат като „тежки“ за четене, най-вече заради множеството пояснения в тях, но ако читателят веднъж поеме по страниците им, остава пленен от въображението и лекотата на разказа, както и от неофициалните истини от историята на света.

Умберто Еко е известен със своите мистериозни романи, които отразяват широките му познания по теми като религия, литература, история, политика и философия. Най-брилянтната му работа до момента си остава романа му от 1980 г. „Името на розата“, който е мистерия, включващ интелектуални аспекти на семиотиката, литературна теория, средновековна история и библейски анализ. В допълнение към писането на романи, Умберто също е допринесъл изключително много за науката на семиотиката чрез своите проучвания, изследвания и други академични трудове. Литературните му таланти също го превръщат във философ, есеист и литературен критик.

Годината 1978 бележи значителен обрат в кариерата Еко, когато той решава да напише роман, след като е подканен от негов приятел. Детективската история на „Името на розата“ се превръща в международен бестселър, като създава нова идентичност за Еко. През 1986 г. книгата е адаптирана за големия екран като включва звезден актьорски състав като Шон Конъри и Крисчън Слейтър. Еко продължава да пише изключителни романи като „Махалото на Фуко“, „Островът от предишния ден“, „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ и „Пражкото гробище“.

Умберто Еко прекарва 60-те си години в писане на академични трудове, фокусирайки се върху семиотиката. В допълнение към това, писателят също преподава и в университети във Флоренция и Милано. Той става първия професор по семиотика в университета в Болоня през 1971 г. и публикува „Теория на семиотиката“ през 1976 г.

Еко е роден на 5 януари 1932 г. в малкия град Александрия в Северна Италия. Той е единственият син на счетоводител на име Джулио. Умберто и майка му, Джована бягат в едно малко планинско село по време на Втората световна война, за да се спасят от бомбардировките, докато баща му е призован да служи в армията. По-късно по настояване на баща си, който иска синът му да стане адвокат, Еко се записва в университета в Торино, за да учи право. Въпреки това, по-късно той последва своите интереси и се прехвърля към изучаване на средновековна философия и литература. Пише дисертация върху Свети Тома Аквински и през 1954 г. получава докторска степен по философия. По време на своя образователен период, Умберто губи вяра в Бога и напуска Римокатолическата църква.

След дипломирането си, Еко се присъединява към държавен телевизионен канал като редактор на културни програми, където натрупва опит и научава много за съвременната култура и журналистика. През 1956 г., Еко публикува първата си книга – „Естетическата проблематика на Тома от Аквино“, която е разширение на неговата докторска дисертация. През същата година Еко започва своята преподавателска кариера в Университета на Торино. След кратък период на служба в армията, той се завръща с втората си публикация „Art and Beauty in the Middle Ages“. Тази книга, базирана на задълбочени изследвания, печели на Умберто репутация на важен учен в сферата на средновековието. След това Еко започва да работи като редактор за едно добре известно издание в Милано на име Casa Editrice Bompiani. Следващата му книга „Отворената творба“ е свързана с модерното изкуство и излиза през 1962 г.

И днес Еко работи към Университета в Болоня и често пътува, за да изнася лекции и речи, като същевременно продължава да пише както художествена литература, така и документални творби и да редактира седмична рубрика за списание L’Espresso.

Подготви: Даниела Вълева