Д-р Сотир Марчев: Сърдечно болните да не излизат в студа

Обличайте се не с една дебела, а с няколко по-леки дрехи, носете шапка, не работете навън, не яжте месо

Студът повишава смъртността при хората със сърдечно съдови проблеми. На конференция през 2013 г. белгийски проучвания разкрили, че понижаването на външните температури с 10 градуса повишава смъртността при сърдечно болните със 7%. Това разказа тази вечер пред бТВ известният кардиолог доц. д-р Сотир Марчев. Той даде и съвети към хората със слаби сърца какво да не правят, когато навън е студено.

Ние сме топлокръвни и при студ съдовете в тялото се свиват, съответно кръвното налягане се повишава, пулсът става по-бавен, кръвта се сгъстява. Именно затова през зимата се регистрират най-много операции за поставяне на пейсмейкъри.

При ниски температури е най-добре хората със сърдечни проблеми да не излизат навън. Още по-лоша идея би била да излязат в студа, за да изринат снега например или пък да свършат друга тежка физическа работа. Ако все пак се налага да поработят нещо навън, удачното решение е да го свършат с почивки.

Другият съвет на д-р Марчев е, когато се обличат за излизане, сърдечно болните да не изберат една дебела дреха, а няколко по-леки, които са облекат една върху друга. Така ще осигурят въздушна изолация между различните катове дрехи. Той обясни причината за този модел с факта, че мокрото от изпотяване облекло престава да действа като топлоизолатор. И ако дрехата е само една, човек ще изстине, ще се свият кръвоносните му съдове и това ще увеличи товара на сърцето. Шапката също трябва да е задължителен аксесоар в облеклото при излизане навън.

Признаците за проблем със сърцето са потене, гадене, повръщане. Човек също така усеща тежест в гърдите, поясни кардиологът. Почувства ли някой от тези признаци, човекът трябва да позвъни до пет минути на 112, защото може да няма шеста, наблегна д-р Марчев. Когато пациентът показва къде го боли, посочва центъра на гърдите си с разтворени пръсти и така кардиологът разбира, че става въпрос за сърцето.

Лекарят отново припомни, че със солта не бива да прекаляват нито здрави, а още повече сърдечно болни хора. Още преди шумерите в днешна Варна са продавали най-скъпото злато – солта, пошегува се той. И тъй като в първобитния свят сол не е имало, с откриването ѝ тя се е превърнала в най-сладкото нещо. Сега вече сол има навсякъде, затова не прекалявайте с нея, посъветва докторът.

Месото също не бива да е предпочитана храна. Някога първобитният човек е преследвал дивеча, за да си набави храна и от десет животни, след които е тичал, е успявал да убие единайстото. Тоест, изразходвал е много енергия. А сега ние трябва само да бръкнем в джоба, за да си купим месо. По-разумно е, според д-р Марчев, да харчим пари за плодове и за зеленчуци, особено зелени, в този сезон.