Стивън Хокинг на 73 години: Има смисъл само ако не се отказвате! (видео)
Гениалният физик е сравняван с Айнщайн, Нютон и Галилей
Стивън Хокинг посреща днес 73-ия си рожден ден обичайно – на инвалидната количка, в която е прекарал над половин век от живота си и без собствения си глас от 30 години. Английският физик, когото сравняват с Айнщайн, е смятан за гений в науката и чудо на медицината. Въпреки че коварната му болест го е парализирала почти напълно, въпреки че е във възрастта на старостта, Хокинг продължава да работи, да дава интервюта, да издава книги и да е активен. Дори наскоро той преживя и усещането какво е да се намираш в безвъздушно пространство.
(За младите години на Стивън Хокинг ще можем да разберем повече от биографичния филм за нето „Теория на всичкото“, който се появи на голям екран в САЩ и Западна Европа в края на миналата година, а у нас премиерата му ще е на 30 януари 2015 г. – виж трейлъра долу )
Още когато е на 21 години като студент в Оксфорд, той се разболява от амиотрофична латерална склероза. По това време Хокинг се е канел да се сгоди за първата си съпруга Джейн Уайлд. Въпреки тежката му диагноза, която предполага още година-две живот, двамата се женят и остават заедно 30 години, след което се развеждат. Джейн ражда три деца на Хокинг.
През 1985 г. физикът, който вече е бил придобил световна популярност, се разболява от пневмония, която едва не го убива. Самият той пише по-късно за този период от живота си така: „През 1985 г. се разболях от пневмония, след като бях нахвърлял първата чернова на романа („Кратка история на времето“ – б.р.). Трябваше да се подложа на трахеостомия, с което загубих говора си и стана почти невъзможно да общувам. Мислех, че няма да мога да я довърша. Но Брайън (негов студент) не само ми помогна да я коригирам и допълня, но и ме научи как да използвам програмата за комуникации, наречена „Ливинг сентър“, която ми подари Уолт Уолтош от „Уърдс плъс инк.“ в Сънивейл, Калифорния. С нейна помощ мога да пиша книги и публикации, а и да разговарям с хората, като използвам говорния синтезатор, който ми подариха от „Спийч плъс“. Синтезаторът и един малък компютър бяха монтирани на инвалидния ми стол от Дейвид Мейсън.“
Често се набляга на факта, че Стивън Хокинг е роден точно 300 години след смъртта на Галилео Галилей. Обръща се внимание и върху поста, което е заемал до 2009 г. в Кеймбриджкия университет – Лукасов професор по математика. На същата позиция е бил някога и Исак Нютон.
Научните трудове на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. Преди 44 години той заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство в полза на теорията на Големия взрив. Двамата показват, че ако Теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време.
Черните космически дупки са фокусирали вниманието на знаменития физик. Хокинг е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. През 1974, физикът доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг.
През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“ но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.
В интервю ученият споделя, че според него най-революционното откритие за разбирането на Вселената днес ще бъде откритието на суперсиметрични частици, или партньори на основните частици, след откриването на Хигс-бозона – основна цел на Големия адронен ускорител, построен в близост до Женева. Откритието на такива „суперпартньори“ на частиците ще е доказателство и в полза на М-теорията – версията с 11 измерения на Теорията на суперструните, която е в пряка връзка с търсената от Айнщайн Теория на всичко и обединява гравитацията с другите природни сили.
В интервю по случай 70-ия му рожден ден, на въпроса за какво мисли най-много през деня, професорът отговаря категорично: „За жените. Те са пълна загадка.“
В друго интервю Стивън Хокинг казва: „Трябва да обмислим всички възможни варианти за спасение (на Земята). Ако успеем през следващите двеста години да избегнем катастрофата, човечеството ще бъде в безопасност, тъй като ние ще се разселим по цялата Вселена”.
Цитати от Стивън Хокинг:
…Айнщайн е грешал, като е казвал, че: „Бог не играе на зарове“. Наличието на черни дупки предполага, че Бог не само си играе на зарове, но понякога ни обърква, като ги хвърля там, където не можем да ги видим.
…Ако Вселената има начало, бихме могли да предположим, че има и създател. Но ако Вселената е напълно самостоятелна, ако няма граници и ръбове, то не би трябвало да има нито начало, нито край, а просто да съществува. Къде е мястото в този случай на създателя?
Винаги ме изненадва, колко незаинтересован сме ние днес за такива неща, като физиката, пространството, Вселената и философията на съществуването ни, нашата цел, нашата крайна дестинация. Този свят там, навън, е напълно луд. Бъдете любопитни!
Всички доказателства сочат, че Бог е всъщност отявлен комарджия, а Вселената е голямо казино, където се хвърлят зарове и колелата на рулетка се завъртат при по всякакъв повод.
Възможно е примитивният живот [във Вселената] да се среща много често, докато интелигентният – твърде рядко. Някои биха казали, че всъщност му предстои да се появи и на Земята.
Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. … Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.
Да се задържи вниманието ни върху земните проблеми означава да се ограничи човешкия дух.
Има смисъл само ако не се отказвате.
Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.
Най-големият враг за знанието не е невежеството, а илюзията за знание.
Ние сме само една напреднала порода маймуни на една малка планета около една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. И това ни прави много специални.
Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет, ще намериш любовта – помни, че я има, и не я отвърляй.
Хората, които се хвалят със своя коефициент на интелигентност, са определено губещи.
Ако извънземните ни посетят, резултатът би бил като при пристигането на Колумб в Америка, което не е свършило добре за местното население.
Mnogo znaesh Joking, ta challenge Bojiite parish ta znasesh.Abdal si ti I night poveche.