Кой как протестира в земеделието и защо снопът пръчки не може да се счупи

Най-опасно става, когато зърнопроизводителите и животновъдите са недоволни. Тогава не министърът, а правителството е застрашено

Автор: АгроПловдив

Кой как протестира в земеделието? Въпросът е изключително важен и дори фундаментален. Протестът си има техника и браншовете, които не са я усвоили, търпят най-големи щети. Заплахата на определена група фермери, че ще протестира, може да докара до нервен срив земеделския министър. Но пък ако пък заканите идват от друг бранш, министърът може да си пусне „Малка нощна музика“ и да заспи като къпан. Защото не всички са усвоили тънкостите на протеста. Той е страшно оръжие, което може да улучи целта, без да гръмне. Но може също така да избухне в ръцете на неопитния протестиращ.

В момента например тлее огън под една камара със сухи дърва, която всеки момент може да пламне. Става въпрос за нивомерите и фискалните устройства за ведомствените бензиностанции, които финансовият министър Владислав Горанов твърде рисково заложи в бюджета. Потърпевши са по-големите стопанства – и животновъдни, и растениевъдни.

Как процедираше НАЗ досега?

Националната асоциация на зърнопроизводителите е просто образец, когато дойде реч за протести. В нея членуват над 1000 фермери, които имат работници и служители, и по-важното – разполагат с трактори и комбайни. В НАЗ обаче говорят за извеждане на техниката на жълтите павета в много редки случаи. Преди това зърнопроизводителите заседават. След това излизат с декларация, в която възразяват остро. Междувременно се опитват да приобщят и други браншове, ако казусът касае и тях. Когато създадат по-широк фронт, може да организират пресконференция, за да са сигурни, че ако някой от властта не е чул за несъгласието им, най-после ще си отвори ушите. Следващата стъпка са разговорите с депутати и министри. Предпоследно – дават шанс на премиера да ги спре преди да развеят знамето. Ако министър-председателят е твърдоглав, толкова по-зле за него – вълната се отприщва, колоните от трактори запълзяват страховито по Цариградско шосе, телевизиите развълнувано насочват камерите си натам и … Правителството може да падне. Това е сигурно.

В интерес на истината подобни фермерски походи скоро не сме виждали. Но пък в началото на 2012 г. Симеон Дянков най-безразсъдно поведе правителството към огневата линия и … Бойко Борисов просто го изхвърли от кабинета.

Сега да видим дали г-н Горанов си е сложил обица на ухото или е прихванал неспасяемо маниерите на бившия си шеф.

Как протестират животновъдите?

Животновъдите имат един огромен, тежък проблем, който направо ги съсипва. Те са разединени като един голям род, в който всеки прави каквото си иска. Родът не може да се събере на голямата семейна трапеза и заедно да се повесели или да отмести камъка. Въпреки това, когато ножът опре до плешката, потомците на Авел са в състояние да се превърнат в мощна вълна и да затворят КПП или магистрала. Някои от тях са родени водачи и оратори, а това въобще не е за подценяване. Освен това те са най-многобройни. И министерството, разбира се, не подценява този факт, особено пък ако се появи във въображението картинката с подкарани към площад Народно събрание крави, биволи, овце, кози, кокошки…

Въпреки, че са в сектор Животновъдство,

пчеларите са си отделна група,

която по техни сведения става все по-малка. И те си имат познатата несгода – разделени са на над десет организации. Когато са много ядосани, пчеларите винаги се успокояват с комичната фантазия, че пускат в парламента няколко рояци ядосани пчели. Но точно там не се знае дали пчелите ще ужилят депутатите или депутатите – пчелите. Обединението на бранша е кауза, към която се върви от години и която все не се достига.

Производителите на плодове и зеленчуци

са още по-несплотени. Сред тях най-сериозна организация имат оранжерийните фермери. Те са индустриалците в земеделието. Макар и малобройни, всъщност най-малобройни, оранжеристите са създали една от най-единните асоциации – БАПОП. А в края на миналата година МЗХ избра да цака точно тях, като им оряза субсидията по обвързаните плащания. Досега не е запомнено собствениците на оранжерии да са организирали единни протести. Не че не могат, не че нямат причина … Но при протестите размерът (броят) има значение. А в БАПОП членуват под 50 оранжеристи.

Полските зеленчукопроизводители са направо трагични. Като изключим фермерите, които отглеждат пипер, а също и Съюза на градинарите, който също има малка членска маса, те нямат сериозно обединение. През 2013 г. протестираха на териториален принцип, изсипвайки домати на шосетата в Ново село и Петрич. Това беше крайна форма на отчаяние! Преди това нямаше кой да отиде като представител на голяма организация в министерството. Нито в Народното събрание. Нямаше кой да напише писма и да направи пресконференция. Затова се стигна до моретата от домати върху асфалта. Причината за драмата бе, че съсипаното от безпаричие градинарство, се упражнява от множество дребни стопани, които трудно изкарват пари за хляба, камо ли да мислят за национално сдружение, в което плащат членски внос.

Въпреки че има Съюз на овощарите, а също и най-различни сдружения за праскови, череши и други, овощарите изобщо не са по-добре. При тях всеки е сам за себе си. Сам си плаче, сам се радва. А когато възникне някаква генерална несправедливост спрямо труда му, овощарят не може да сври тръбата за сбор, защото браншът е пълен с хиляди самотни единици.

Никое правителство не може да си позволи да се шегува с тютюнопроизводителите. Първо, те си имат сериозна организация. Второ, те си имат партия. Трето, те са многобройни. Четвърто, те най-често си имат и министерство.

 

За лозарите пък е по-добре въобще да не повдигаме дума. Най-големите лозари са винарските изби, а те благодарение на извечната любов към виното, все се оправят някак си.

Какъв е изводът ли? Той е ясен от 1400 години насам, ако не и по-отрано – снопът съчки не може да се счупи.