Честваме един от най-великите българи – духовният пастир Евтимий

На 20 януари честваме един от най-великите българи – патриарх Евтимий Търновски. Изключително образован, с чист и силен дух, светецът се е оказал единственият водач защитник на Търново и жителите му, когато войските на султан Баязид І превземат столицата след дълга обсада на 17 юли 1393 г. За него Иван Вазов пише в „Епопея на забравените“: „Евтимий, на Търново в дните ужасни последний бранител и последний цар!“. Патриархът моли султана да не наказва мирните българи със смърт. Според църковни летописи Баязид е силно впечатлен от духовната мощ на Евтимий и обещава милост, но по-късно избива 110 от най-знатните жители на столицата. Григорий Цамблак разказва, че по това време завоевателите превърнали църквите в джамии, а свещениците били изгонени. Патриарх Евтимий бил помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир.

Св. Евтимий Търновски е сред най-авторитетните и светли личности от Средновековието, почитан от целия православен свят по време на Второто българско царство.

Той е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатният род Цамблаковци.  Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва вКилифаревския манастир. Теодосий е впечатлен от вярата, чистотата и интелекта на младежа и го определя за свой пръв помощник. През 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и е поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма (постоянна молитва и вглъбяване на ума в сърцето), той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.