КПСС арестува миролюбивия гений акад. Андрей Сахаров

Въпреки че участва в създаването на най-мощното ядрено оръжие, известният дисидент се отказва от всички привилегии, за да каже на света, че нищо не е по-важно от мира

На 22 януари 1980 г. гениалният физик Андрей Сахаров е арестуван и изпратен на заточение в затворения за чужденци град Горки (сега Нижни Новгород). Отнети са му всички привилегии, медали и отличия, с които съветската власт го е награждавала през годините. Преустановена са контактите му с приятели. Сахаров е напълно изолиран по една единствена причина – академикът е изразявал ясно миролюбивите си позиции, които са се сблъскали челно с държавната политика на СССР и ръководещата КПСС. В конкретния случай, Андрей Сахаров е бил против нахлуването на съветски войски в Афганистан.

 

Днес Сахаров е легенда, но още преди да почине през 1989 г. той е станал символ на любовта към мира и смелостта да повтаряш на глас и в публикации, че въоръжаването на света е безумна заплаха за земята и хората. А той знаел много добре докъде може да стигне надпреварата за надмощие между Изтока и Запада, между СССР и САЩ. Знаел е, защото е участвал в създаването на най-страшните оръжия в Съветска Русия – атомна бомба, водородна бомба и най-мощната, взривявана някога – водородната Цар бомба. 

---

 

Прочети още: 30 октомври: Най-мощната ядрена бомба изпищя и проби небето (видео)

---

Сахаров става академик по физика още когато е на 32 години. Работейки в екипите за изобретяване на най-унищожителните оръжия, той започва да се тревожи от моралните последици от работата си. Застъпва се за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия и подкрепя Договора за частична забрана на ядрените опити. 1967-68 са повратни години за физика. През 1967 година той призовава съветското ръководство да приеме предложението на САЩ за отказ от противоракетната отбрана, тъй като това ще доведе до надпревара във въоръжаването и по-голям риск от война. Апелът му остава нечут и през следващата година той написва есето „Размишления за напредъка, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, в което пише: „Свобода на мисълта е единствената гаранция за осъществяване на научен демократичен подход към политиката, икономика и култура“.

Есето е самиздат и се разпространява като апокриф, както в СССР, така и в чужбина. Академикът се превръща в дисидент. За този период от живота си той пише: „Аз бях отстранен от строго секретните дейности и освободен от моите привилегии в съветската номенклатура.“

Пет години по-късно на 22 януари той и Бонер са заточени в Горки. Едва когато Михаил Горбачов идва на власт и повява „вятърът на промяната“, академикът е освободен. През 1988 г. Европейският парламент създава наградата за защита на човешките права в негова чест.

Какво разказват за акад. Сахаров хората, които са го познавали? Сред тях е член-кореспондентът на Руската Академия на науките, екологът Алексей Яблоков. Той се е запознал със  Сахаров през 80-те години на миналия век (цитатите са от  http://bulgarian.ruvr.ru):

„Падна ми късмет да се срещна с него, да разговарям, да работя, когато бяхме народни депутати на СССР, и дори още по-рано, когато той ме беше помолил да се заема с екологически експертизи на опасни атомни проекти. Защото той пренебрегна своето минало на учен-физик в името на защитата на правата на човека. Той беше една абсолютно фантастична личност, и ние още тогава разбирахме, че той е гений, пророк, общуването с когото „изчистваше нашите грехове”. Повярвайте ми, това не е демонстративен патос. Тук има един важен момент. Андрей Сахаров беше успешен физик, обичаше своята наука, но в определен момент разбира, че участва в създаването на едно страшно оръжие, съветската водородна бомба, която беше изпитана на Нова Земя в Арктика. И когато го разбира, рязко променя живота си. Това беше една смела постъпка! Много беше писал за опасността от ядреното оръжие, беше се борил за правата на човека, за свобода на словото, съвестта, събранията, за отмяна на смъртната присъда, беше изобличавал пороците на тоталитарната система в СССР. За всичко това той си плати с преследване, прогонване от Москва, интерниране в тогава затворения за чужденците град Горки, където три пъти беше обявявал гладна стачка. Властите много искаха той да замине в емиграция, а той, вече в напреднала възраст, физически не много здрав, въпреки всички провокации на КГБ, оставаше в родината. И не изневеряваше на своите възгледи. След идването на власт на Михаил Горбачов през 1985 година академик Андрей Сахаров най-накрая беше освободен от заточение и се върна в Москва. За мен, като за еколог, бе много важно, че именно той стана един от инициаторите на сключването на международния договор за забрана върху термоядрените изпитания в три среди: на земята, във водата и във въздуха. На 14-ти декември 1989 година, когато той умря в Москва от сърдечен пристъп, ние загубихме един велик гражданин и човек.“

Правозащитник Валерий Боршчьов допълва:

„Освен това, академик Андрей Сахаров беше виден хуманист, както, например, Махатма Ганди. Той се обявяваше против терористичните и всякакви други насилствени методи за борба с тоталитарната система. Разбира се, че през 70-те и 80-те години на миналия век ние и не мислихме, че ще доживеем до падането на тази система. И затова, когато се събирахме за Нова година, вдигахме чашите с неизменния тост „За успех на безнадеждното ни дело!”. Хуморът беше част от нашия живот, иначе човек можеше и да полудее.“