Двама художници напускат живота на 23 януари – Илия Бешков и Салвадор Дали

Двама художници напускат живота на 23 януари в различни години – българинът Илия Бешков и испанецът Салвадор Дали. Докато Бешков е ярка величина от местно значение, Дали е световно известен. Двамата са родени в зората на 20 век, но съдбите им са абсолютно полярни. Балканският талант, Бешков, умира на 56 години, Дали – на 84. Първият с посечена свобода, вторият неприлично свободен.

Бешков е селско момче, родено в днешния град Долни Дъбник до Плевен. Знаем го най-вече от карикатурите му. Някога ги е правил със замах, остра мисъл и чувство за хумор. Но в последното десетилетие на живота си, той спира с тях. На практика това се случва след като комунистите взимат властта. Неговият брат е бил министър преди 9 септември, а народната власт го осъжда на смърт и изпълнява присъдата. И не заради някакви особени античовешки „заслуги“ на Иван Бешков, а защото е разчиствала страната от интелигенцията ѝ.

В недовършената си автобиография, Илия Бешков пише, че когато брат му Бешков е бил арестуван, за да запази апартамента му в София, той решил да го даде под наем на „виден комунистически културен деятел“. Развел го из жилището, показал му тавана и мазето, а едрият „деятел“, изкоментирал намръщен: „Малко е!“ И обяснил: „Разбери, Илия, аз тук ще складирам брашно – чували, мас – тенекета,  кашкавал – пити, масло и месо – мнооого! … Тук няма място за това. Разбери, Илия, аз искам да ям!“ И когато наистина Бешков разбрал всичко, престанал да рисува карикатури. Но тъй като бил изключително талантлив, все пак станал  професор и завеждащ катедрата по графика в художествената академия. Или, както се казва, родил се е в грешното време, на грешното място. Той умира през 1958 г.

 

 

 

 

 

 

 

При Салвадор Дали ситуацията е коренно различна. Той е роден в семейството на проспериращ нотариус в Каталония две години и нещо след Бешков – 11 май 1904 г. Харесва рисуването, а баща му го поощрява като прави изложба на скиците му с въглен, когато Дали е на 13 години. После учи в художествената академия на Мадрид. Израства без покорство, усещайки нестандартния ръст на дарбата си. После заминава в Париж, където по това време се ражда сюрреализмът. Заедно с друг знаменит испанец – режисьора Луис Бунюел, измислят сценарий на първият сюрреалистичен филм „Андалуското куче4, който започва с кадър класика за жарта – бръснач разрязва женско око. През 1929 г. той среща Галá, която го обсебва до края на живота му. Ако сега разгледате нейни портрети и снимки, ще се учудите как е възможно жена с толкова обикновени и дори пресметливи тесни очи, да се превърне в нечия муза.

Когато Дали е на 30 години, заминава за Америка с Гала. Неговата слава го предхожда, а в страната на неограничените възможности се разраства неимоверно. От автобиографичната книга на Бунюел се разбира, че по това време режисьорът работи като уредник в музея на модерното изкуство. Дали издава автобиографичната книга „Тайният живот на Салвадор Дали“, в която споменава и Бунюел като комунист и атеист. Заради нея Бунюел е изхвърлен от музея. Разгневен отива при някогашния си приятел Дали и го пита „Защо“. Защо лъже, като знае, че може да му навреди.А художникът му отговаря: „Виж, написах тази книга, за да рекламирам себе си, не теб“. Така приятелството им отива на боклука. Дали няколко пъти кани Бунюел на чаша вино, но режисьорът никога не приема. В края на живота си Бунюел споделя в интервю, че все пак би искал да изпие малко вино с Дали. Художникът светкавично му изпраща телеграма: „И аз, но вече не пия“.

Животът на Салвадор Дали е пълен с толкова експлозии, екстравагантност и безумия, но също и с много чисти гениални идеи, че спокойно можем да ги пренебрегнем. Той умира изключително самотен без Галá на 84 години като сирак, останал без хляб и майчина милувка.    

Цитат от Дали: 

• Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път — това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по-трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали.