Дървета в епруветки в ин-витро лабораторията на Института по овощарство

От една пъпка експертите могат да създадат неорганичен брой растения, идентични с родителя

 

Стотици дървета растат като пеленачета в ин-витро лабораторията на Института по овощарство (ИО) в Пловдив. Гледката е омайваща – орехи с височина от един до четири сантиметра, се гушат между стените на епруветки, потопени в светлосиво белезникаво желе. Но дребните им листенца показват без съмнение, че това са точно миниатюрни копия на орех.  И при другите зелени дребосъци, единствено етикетите и листата им издават, че са череши, сливи, праскови, ябълки, кайсии. Има също магнолии, Гинко билоба и други декоративни видове.

Въпреки че ин-витро лабораторията съществува вече 35 години, доста земеделски производители или не са я чували, или са я забравили. Други обаче използват активно възможностите ѝ, разказа доц. д-р Лиляна Начева от ИО – Пловдив.

Тук е мястото, където в процеса клонално микроразмножаване от една или няколко пъпки, взети от ценни форми, могат  да възпроизведат неограничено количество нови растения, запазвайки качествата на изходните растения.  Този процес се извършва в стерилна среда и с безкрайно търпение. Защото най-напред  експертите от лабораторията трябва да отделят със стерилни инструменти пъпката, да я почистят по определен начин, да ѝ предоставят необходимата хранителна среда в епруветка, да я поставят при най-добрите условия на температура, влага и светлина. И да чакат. Ако всичко е наред, пъпката ще се развие – ще пусне стъбло, листа и корени. И ще формира нови пъпки. Те мога да се отделят по същия внимателен начин и да отидат в следващите подготвени епруветки, където да се развият и да формират пъпки. И така нататък.

Най-често хранителната среда, която е специфична за всеки вид, се сменя на три седмици. Когато растенията са отраснали достатъчно, идва ред на внимателното им изнасяне в саксии с почвен субстрат при контролирана среда, за да могат да преодолеят шока и да се върнат отново в нормалната им среда.

Биотехнологичната лаборатория е мястото, в което научните работници от ИО и други институти, се стремят да подобрят стопанските качества на растенията, като ги направят по- рано зреещи или по-устойчиви на болести, засушаване и др., обясни доц. д-р Лиляна Начева.

В някои случаи вместо връхни пъпки се залагат ембриони

(зародиши), внимателно извадени от семката или костилката на овощните (плодните) дръвчета.

Институтът по овощарство е търсен партньор от производители, които искат да създадат градини. В производствената лаборатория тук се отглеждат по предварителни заявки и отново по ин-витро метода както подложки, така и желаните от клиента сортове ягоди, малини, къпини, киви и др. След като специалистите направят присаждането, бъдещият овощар получава посадъчния материал готов за засаждане. Най-хубавото в случая е, че той е гарантирано чист от бактериални, гъбни и вирусни зарази, посочи доц. Лиляна Начева. А с това повечето разсадници в страната не могат да се похвалят.