Бойко Борисов и Георги Първанов са с най-висок рейтинг сред политиците

61% от електората смята, че правителството трябва да изкара пълен мандат

Януарско проучване на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ показва, че най-критично ниско е доверието в съдебната система, а втори в отрицателната скала на недоверие е 43-то Народно събрание. Макар че продължава да е една от относително най-популярните публични фигури, отношението към президента Росен Плевнелиев също остава силно поляризирано – 29% положително срещу 34% отрицателно.

С най-висок рейтинг сред политиците е Бойко Борисов, към когото одобрението от януари 2014 до януари 2015 г. се е увеличило от 24 на 32%. Веднага след него, макар и на значително разстояние, е лидерът на АБВ Георги Първанов с 23%, въпреки че при него се наблюдава спад в сравнение с резултата отпреди година, когато бившият президент е събирал 30% доверие. Последен в графата е Николай Бареков с 4% рейтинг, а пред него е Лютви Местан със 7%.

Вторият кабинет „Борисов“ се ползва с подкрепата на 24% от анкетираните срещу 36% недоверие. Към настоящия момент най-висок принос за утвърждаване на сложния коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него, радващи се на висока обществена популярност и одобрение. Това са премиерът Бойко Борисов, министрите на ГЕРБ Лиляна Павлова – 21,4%,  Томислав Дончев – 18,7%, Петър Москов – 21,1% и на АБВ Ивайло Калфин – 15,7%. Въпреки умерения скептицизъм към управлението, 61% смятат, че то трябва да изкара пълен четири годишен мандат.

ГЕРБ продължава да се ползва с два пъти по-висок електорален потенциал от БСП – 23.2% срещу 11.4%. ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%, но при значителен спад на одобрението за неговия лидер Лютви Местан. Електоралната подкрепа за Реформаторите бележи лек ръст и стига 6.5% от общия брой избиратели, а Радан Кънев постига удвояване на личния си рейтинг. Патриотичният фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5.1% и 2.9%.

Атака получава доверието на 2.6%, като нараства леко и персоналният рейтинг на лидера й.

Най-драстична промяна за последните няколко месеца се наблюдава при ББЦ. На практика след изборите движението буквално „изпада“ от електоралната карта на страната, а рейтингът на Николай Бареков се стопява наполовина до 4%.

На фона на общата криза на доверие, кметовете се отличават със сравнително висока подкрепа от 43% при 17% – отрицателно отношение към градоначалниците. 42% от избирателите възнамеряват да подкрепят действащите в момента кметове, а 39% искат промяна. Най-подкрепяни са кметовете на малките населени места и столицата, докато кметовете на част от областните и малки градове събират сериозни критики, което предвещава поредица от оспорвани битки.

Българите запазват песимизма си за развитието на страната, характерен за последните пет години на икономическа криза, като 53% смятат, че негативните икономически тенденции продължават, срещу само 5% оптимисти. В личен план притесненията са по-умерени: 38% смятат, че финансовото състояние на домакинството им се влошава, 5%, че се подобрява и 56%, че остава същото.

Съдебната система среща нарастващо неодобрение както към дейността на съда, така и на прокуратурата. Едва 8% от българските граждани вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание. Същевременно, оценките за дейността на главния прокурор Сотир Цацаров, който преди година беше една от малкото публични фигури с положителен рейтинг, сега спадат до 11% положителни срещу 42% отрицателни.