Проф. Димитър Греков: Когато бях министър видях нещо, което ме изненада

Еврокомисарят Чолош не можеше да разбере как е възможно да има у нас животновъдни ферми без пасища

Проф. Димитър Греков, ректор на аграрния университет и бивш земеделски министър (2013/2014) пред АгроПловдив

Кой стол е по-удобен, проф. Греков? Министерският или ректорският?

Вижте, зависи към какво човек се стреми. Не бих желал да кажа, че съм се стремял, а и не е вярно, да търся по-лесен и по-удобен стол. Най-важното е човек да предаде това което е натрупал през годините като опит, като отношения с хората и възможности. За мен беше предизвикателство да приема да бъда министър. но почувствах удоволствие, че намирах един добър диалог с браншовите организации. Че ме разбират и че и аз тях разбирам. Това за мен е от много голяма значение. Естествено, че министерският пост е много по-отговорен, защото на него се решават въпросите на една цяла страна и на стопанствата. Никой не може да реши всички проблеми в рамките на мандата си. Всеки е допускал грешки, неумишлени, но целта е да се облагодетелстват хората, който печелят с много труд. Затова всеки министър трябва да се стреми към приемственост, да има поглед напред, защото е много важно да виждаш как се развиват нещата в ЕС, и да цени традициите. Защото у нас  има нещо уникално, което е неповторимо.

Кое ви изненада най-много, когато бяхте министър? Кое е нещото, което не сте и предполагал, че е така?

Най-много ме изненадаха животновъдите с тяхното желание да се занимават с тази професия при такива трудни условия. Запознах се с човек, който беше напуснал кораба като морски капитан, за да отглежда 500 овце в Странджа. В същото време той нямаше и един декар земя. Беше ми много странно, че досега животновъдите не са получили пасища за стадата си. Това са герои! Представяте ли си, да гледаш животни и да нямаш и един декар за растениевъдство. Разбирате ли, че от самото начало такъв животновъд е обречен на загуба, но в същото време той продължава да гледа. Ето това ми беше изключително странно. Изключително трудно ми беше да обясня на комисаря по земеделие Чолош, че трябва да решим даването на пасищата за животновъди с преференция. Той всеки път ме питаше: „Ама как? Те нямат ли земя? Как може да гледат животни без да имат земя?“ Срамното беше, че други хора, които нямат и една овца или едно куче, имаха 16, 18, 20 хиляди декара пасища. Това беше недопустимо и започнахме да го променяме.

Министър Десислава Танева промени някои от заложените от вашето управление параметри на обвързаните плащания – взе 1 млн. лв. от животновъдите, увеличи средствата за плодове и зеленчуци и намали тези за оранжерийното производство.  Вашият коментар? 

Последното наше разпределение беше 60 към 40 процента в полза на животновъдите…

Доколкото си спомням беше 70 към 30…

Впоследствие се оправи и това. Но в крайна сметка по този начин една несправедливост се реши. Добре е постъпила министър Танева, че е направила тези промени. Искам да кажа, че много, много трудно се постига консенсус, защото всеки „дърпа чергата към себе си“. Но в крайна сметка министерството определя политиката на развитие на един или друг отрасъл. Трябва да се отбележи обаче, че за овощарството и градинарството обвързаните плащания ще дадат, може би малък, но чувствителен тласък. При тях ще се почувства, защото досега са получавали единствено субсидии на единица площ.

Вие щяхте ли да намалите плащанията за оранжерийните производители?

Знаете, че нашето предложение беше за 750 евро на декар. Естествено, то не се прие от ЕС. Не знам защо. Може би защото щяхме да бъдем конкурентни на европейските оранжерийни производители. Но това беше справедливо. Смятам, че е справедливо нашите зеленчукови оранжерийни производители да вземат много повече средства, защото вече не получаваме газта на преференциална цена. А тяхното производство е необходимо, още повече, че вече виждаме наша оранжерийна продукция на международните пазари, а също и като биологична продукция.

Защо нашите земеделски производители като цяло са недоволни – всекиму по своему? Как си го обяснявате?

Нашите земеделски производители не се чувстват радостни поради няколко причини. Една от тях е, че субсидиите ги правят инертни в търсенето на качество, количество и реални пазари. Второто е, че те не получават онези субсидии, които взимат и са взимали европейските фермери. Земеделските производители в Европа имат и по-дългогодишен опит в реализацията на продукцията и в технологиите. Бих искал да кажа, че нашите земеделци, въпреки краткия период от 25 години, направиха голяма крачка. Разочаровани са, че когато се появят на нашия или международните пазари, чуждите стоки ги бият по качество, количество, реклама и опаковки. Затова нашите производители очакват и искат повече субсидии, за да могат да достигнат европейските си колеги. При това влагат много повече усилия. Ще спомена само животновъдството. Нашите животновъди изразходват три-четири пъти повече усилие, за да произведат продукцията, която добиват в Европа. А в същото време получават по-малко помощи.

Ако предположим че сте кандидат за млад фермер, в коя сфера бихте избрали да работите?

Въпросът е провокиращ. Действително, директните плащания имат особено важно значение за стартиране на земеделски бизнес . Трябва да се обърне внимание и на преразпределителното плащане, което се въведе за пръв път тази година. А също така и на обвързаното плащане, което е 13% от общия бюджет на директните плащания и се заделя за подкрепа на животновъдите, зеленчукопроизводителите и лозарите.