Доста от средните зърнопроизводители ще излязат от бизнеса, цените на земята и рентите ще паднат

ЕС върви към прекратяване на директните плащания

Николай Вълканов, управител на фондация „Интелиагро“, пред АгроПловдив

Г-н Вълканов, доказвате в своя анализ, че у нас брутната добавена стойност на земеделието намалява след влизането ни в ЕС и приканвате производителите да не разчитат толкова на европейските субсидии. Но защо фермерите в стара Европа успяват да развият балансирано земеделие, а ние – не?

Понякога и европейските фермери са недоволни, не само българските. Но, нека все пак не забравяме, че ние сме от сравнително кратко време в ЕС, докато земеделските политики за други държави са започнали още от 1962 г. През това време и моделите за подпомагане на селското стопанство са се променяли. Първо те са били за произвеждане на повече продукция, после – за намаляването ѝ. България стана член на ЕС в момент, в който земеделската политика не пасваше на нашия етап на развитие. Но през 2017 г. ние ще имаме възможност да преразгледаме част от своите решения.

Как Европа ще променя оттук нататък политиката си спрямо селското стопанство?

Всеки, който следи решенията и изказванията в Брюксел е наясно, че субсидиите за земеделие ще намаляват. Или ще бъдат обвързани с опазване на околната среда. Като член на Световната търговска организация, ЕС ще продължи да реформира земеделската подкрепа именно под неин натиск, защото директните субсидии нямат нищо общо със свободната търговия. Това не означава, че няма да има други начини за подкрепа на доходите на фермерите. Знаем, че в САЩ например няма финансова помощ за единица площ, там е измислено по друг интересен начин – чрез застраховане.

Намаляването на европейските субсидии за земеделие няма ли да увеличи цената на земеделските храни? 

Получаването на субсидии не води до автоматично поевтиняване на аграрната продукция. Дори и да продажбата от производителите да е на по-ниска цена, в търговската верига този ефект се заличава. От друга страна европейското земеделие има големи производствени разходи. Ограниченията, свързани с използването на препарати, хуманното отглеждане на животни и т.н. на практика оскъпяват продукцията. Основната цел на субсидиите всъщност е подкрепа на доходите на земеделците.

В последния си анализ съпоставяте стопанствата над 100 ха в ЕС и у нас. Казвате, че средният размер на големите стопанства в Европа е 264 хектара, а у нас – 671,7 хектара. Разликата е сериозна.

Да. Ние, както и Чехия, доколкото си спомням, имаме най-големите по площи земеделски стопанства. Но у нас най-големите производители трябва добре да си направят сметката, тъй като от един размер нататък, стопанството става неефективно. Тази година например ще е трудна за зърнопроизводителите, тъй като вече със сигурност може да се каже, че цените на културите няма да станат по-високи. Другият голям проблем за сектора е, че заради лошите климатични условия фермерите не можаха да се засеят планираните площи. Това означава, че вероятно тази година ще има намаляване на рентите, а и пазарът на земеделска земя ще се охлади. Очаквам цените да паднат. Очаквам още доста средни зърнопроизводители да излязат от бизнеса, тъй като и кредитната задлъжнялост нарасна.

Прочети още за анализа на Николай Вълканов: Субсидиите към земеделието го правят зависимо и слабо