Градинският грах се сее февруари и за два месеца е готов

Градинският грах според учебната литература се сее от края на февруари до края на март, но в Южна България при топлата зима, която се случи тази година, той може да се засее и по-рано.

По нашите земи грахът е отглеждан  преди Христа, като първоначално са били консумирани само зрелите семена. Сега някои негови сортове се използват активно и като фуражна смеска. Бобовото растение обогатява почвата с азот и помага за доброто ѝ структуриране. Като храна е ни доставя протеини, въглехидрати и витамини.

Предшественици и изисквания

Грахът не се себепонася, нито пък вирее добре след други бобови култури. Подходящи предшественици са зеленчуковите, зърнено-житните и окопните растения. Мястото, където ще се сее, трябва да е достатъчно светло, тъй като грахът е светлолюбиво растение. Почвата трябва да е средно тежка, глинесто-песъклива, с неутрална до слабо алкална реакция.

Минималната температура на поникване на гладкосеменните сортове е 1-2 градуса, а на набръчканосеменните е 4-5 градуса. Оптималната температура за поникване на семената е 18-20 градуса. За растежа до началото на цъфтежа е 12-16 градуса, а по време на цъфтежа и формиране на бобовете е 16-20º. Ако по време на цъфтежа температурите са над 30 градуса, това може да предизвика окапване на цветовете и завръзите и деформиране на бобовете.

Градинският грах има големи изисквания към влагата от поникването до прибирането. Най-критичният период, през който задължително трябва да се осигури поливка при сухо време, е от цъфтежа до техническата зрялост.

Подхранване

Растението започва да фиксира азота в грудките по коренчетата си след 10-15-и ден от поникването. Това предопределя и необходимостта от подхранването му с азотен тор непосредствено преди или по време на сеитбата.

Почти цялото количество азотен тор, както и 70% от фосфорния и калиевия тор се усвояват от растението до цъфтежа. При торенето съотношението между азот, фосфор и калий е 1:1:2.

Предсеитбена обработка и сеитба

В края на зимата при първа възможност се извършва култивиране и брануване на почвата. Преди култивирането се внася азотният тор с норма 5 кг/дка активно вещество. Калият и фосфорът са с по 10 кг/дка акт. в-во.

Ако граховите семена се сеят не наведнъж, а на няколко пъти в периода от края на февруари до края на март, това ще осигури по-дълъг беритбен период от 20 дни.

Сеитбата може да се извърши ръчно или механизирано според размера на площта. Ръчната сеитба бива гнездова или на редове, а механизираната – на редове или ленти.

Засяването на гнезда се извършва „под мотика“ при предварително набраздяване на 60 см. Разстоянието между гнездата е 30 см. Във всяко гнездо се полагат 4-5 семена. При сеитбата на индетерминантни сортове  (с неограничен растеж на стъблото) междуредовото разстояние е 80 см, а между гнездата – 50 см. За един декар са необходими 8-10 кг семена.

Механизираната сеитба се извършва на двуредова лента 60+20 с посевна норма от 15 кг/дка или редово на 15-20 см с посевна норма 22-25 кг/дка. След сеитбата се извършва валиране за увеличаване притока на влага от по-долните слоеве на почвата.

Сортове

Ранните сортове са Ран I, Маргарит, Зорница, Спаркъл, Искър, Пулпудева, Мусала (ИЗК).

Средноранни са Скинадо, Апексина, Динга, Цитрина, Мануела, Корал, Деница, Антей, Хемус (ИЗК)

Късни: Джоф, Пловдивска перла, Успех 72, Мира, Вятово, Прометей (ИЗК)

 

Грижи през вегетацията 

От сеитбата до техническата зрялост на граха минават до 60 дни при ранните сортове, от 62 до 70 дни за средно ранните и от 72 до 78 дни за късните сортове.

Основните грижи са напояването и борбата с плевелите. Растенията се напояват 2-3 пъти според влажността на сезона, при поливна норма от 30-40 литра на кв.м. При механизираното отглеждане срещу многогодишните житни се използват тотални хербициди преди основната почвообработка, а срещу едногодишните житни и широколистни плевели може да се използва широк набор от почвени хербициди преди сеитбата и след сеитбата.

Болести и вредители

Това са вирусното заболяване мозайка по граха, от което листата се на накъдрят и от долната им страна се появяват подутини. Болестта се пренася от листни въшки. Кореновото гниене се причинява от гъбни паразити. Грахът страда още и от брашнеста мана, мана и аскохитоза. Последното заболяване се причинява от паразитни гъби и напетнява стеблата и листата, и предизвиква загниване на кореновата шийка.

Сред вредителите се открояват грахов петточков семеяд, грахов хоботник и грахов зърнояд.

Беритба

Беритбата на шушулките се извършва отдолу нагоре и при домашните стопанства това става ръчно на няколко пъти. Механизираното прибиране се извършва когато растенията са в оптимална средна зрялост. Прилагат се основно три начина на механизирано прибиране. При първия грахът се окосява и формираните откоси се подбират и товарят в транспортно средство. Окосената маса се транспортира до консервно предприятие, където се овършава с граховършачки. При втория начин грахът също се овършава и се оставя на откоси. След това тя се подбира и овършава от прикачни или самоходни грахокомбайни. При третия начин грахът се прибира директно от грахокомбайни.

В зависимост от сорта, срока на прибиране и приложената технология добивите варират от 250 до 500 кг/дка.

(За подготвянето на текста са използвани материали от „Зеленчукопроизводство“ с автори Иван Порязов, Валентина Петкова, Нася Томлекова, 2013 г.)