Как тютюнът стана партиен, а селяните мюсюлмани – ратаи

Автор: Надя Петрова

Нищо извънредно – тютюнът пак е повод за бунтове, искане на оставки, стачки и т.н. Когато стане време да се разпределят националните пари за бранша, истините започват да излизат една по една, теглени бавно и мъчително като рибарска мрежа с бяла акула. Днес зам.-председателката на парламентарната група на ДПС Фелихан Ахмедова върна лентата в историята на проблема и се фокусира върху бившия земеделски министър Мирослав Найденов.  Почти го обвини за „идиотското решение“ да се определи като референтен период за тютюневите плащания 2007-2009 г. А дешифровката на референтния период е, че тези, които през тези години са произвеждали тютюни, днес ще получат националната помощ, която ще е към 107 милиона лева. Така е вече шест години. Въпреки че мнозина от т. нар. тютюнопроизводители от години нямат нищо общо с отглеждането на тютюн, по сметките им ще постъпят пари. А сумите впрочем растат – преди 3-4 години бяха 73 милиона лева и постепенно стигнаха до 107 милиона, въпреки че движението трябва да е в обратна посока. Защото парите се дават, за да се премине към алтернативно на тютюна земеделие.

А всъщност, г-жа Ахмедова се върна в историята дотам, докъдето е удобно на ДПС – до министър Найденов. Обаче хронологията е с три години по-дълга и започва от 2007 г., когато ДПС управляваше земеделието в тройната коалиция, оглавявана от Сергей Станишев.

В далечната 2007 г., когато станахме член на общността, Европейският съюз ни налага квота за производството на тютюн с цел ограничаването му като поминък и постепенното преминаване към отглеждането на други култури. На ДПС му е необходимо точно това – партията да раздава на селяните мюсюлмани правата за производство, а на своите активисти – парите.  Тоест, ако слушаш –ще имаш щастието да се превиваш и потиш като ратай на тютюневата нива. А, ако си активист и наш човек – ще прибираш от ратаите реколтата и ще взимаш държавните помощи. Така дребните производители по селата получаваха пари за труда си след продажбата на тютюна. А умните партийци, които на книга се водеха производители, защото държаха квотите, взимаха националните доплащания.

Разследване на Нова телевизия от тези дни показа точно това – нещастни възрастни тютюнопроизводители, които дори не са получили цялата сума от сделката с отгледаната реколта. И партийните чорбаджии, които много мразят журналисти да държат камера и микрофон пред лицето им.

През 2009 г. в България бяха произведени несметни количества тютюни. Защо, след като по думите на Фелихан Ахмедова никой не е знаел, че ще последва референтният период? Отговорът може да се предположи: защото най-вероятно все пак някой е бил осведомен какво се задава. На отбрани хора им е било казано на ухо, че ако запретнат ръкави и хванат повече ратаи, в следващите години ще щракат с пръсти. Така, ако през 2007 г. в страната имаше произведени едва около 20 хиляди тона тютюн, през 2009 г. количеството стана 54 хиляди тона. Освен това бе решено всеки, който е произвеждал тютюн през една от трите години на референтен период, да се счита за тютюнопроизводител завинаги.

Съвсем друг въпрос е защо Европейската комисия не иска да вникне в този уникално български проблем на тютюнопроизводството и не отмени специално и само за нас референтния период. Нима още не са разбрали в Брюксел, че България не може да се вмести в европейските концепции, колкото и широки да са те, защото ние отдавна сме надхвърлили понятията за нормалност. Впрочем същият проблем, макар и в не толкова отявлен крепостнически стил, виси и над животновъдите.

Може би трябва да доведем новият земеделски комисар Фил Хоган сред красивата ни природа и бедните къщи на тютюнопроизводителите, да види обрулени им сбръчкани лица, за да усети и без превод какво се случва у нас. И защо е престъпление това да продължава.