Иречек преди век: Българин с българин не може да се разбере. Все гръмогласят

Преди повече от 110 години младият чех Константин Иречек пише:„Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.“

Иречек живее в България 5 пълноценни години. Пристига у нас, когато е на 25, а на 27 става български министър на просвещението. През времето, което прекарва в България славянският аристократ, който е и изключително обаятелен като човек и мъж, обикаля из страната ни и работи активно по изграждането на Държавната печатница, по възобновяването на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. През 1881-1882 г. е и министър на просветното министерство. Народната библиотека, Народният музей, БАН и други са получили своя начален старт благодарение на неговата настойчивост, познания, амбиция и удивително трудолюбие. Пише и три книги за България и историята ни. И така добре ни опознава, че неговите констатации за българския дух звучат правдиво и днес, нищо че оттогава са изминали уж много години. 

Какво казва още Константин Йозеф Иречек за нас:

• За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)
• България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
• Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
• ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)…. в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец