В Европа вече няма вълци, у нас са не повече от 1000 и трябва да ги опазим

В Западна Европа отдавна вече няма вълци, човекът ги е изтласкал още през Средновековието и са изчезнали напълно. „Там има дори създадена силна нетърпимост към епизодичните появи на сивия вълк. Когато отделни индивиди навлязат в горите на Швейцария или Германия, настава голяма олелия. Защото населението на тези страни отдавна е отвикнало да съжителства с този вид.“ Това разказва пред БНР Андрей Ковачев от Сдружението за дивата природа „Балкани“. България е една от малкото страни в Европа, където все още се срещат вълци. По данни на природозащитниците броят им варира между 500 и 1000 за цялата страна.

„У нас съжителството с вълка е традиционно. Хората знаят как да съществуват заедно с него, как да пазят стадата. Всяко стадо у нас си има куче, което да го пази от нападения”, обяснява Ковачев.

Доста голяма популация на вълци има в съседна Румъния, а най-разпространен е видът в Русия, добавя експертът. Той отхвърля категорично твърденията на ловците, че имаме голяма популация от вълци, които унищожават дивеча. Според него истината е точно обратната – човекът е на път да унищожи вълка, а и дивеча като цяло.

„Бракониерството отнема хранителната база на вълка. Не вълкът изтребва дивеча, а човекът или по-точно, бракониерите. Вълкът наистина се храни с елени и сърни, но не той унищожава популациите им. Защото вълкът в природата е санитар, той би посегнал преди всичко на болните животни. Докато бракониерите се целят в елитните екземпляри. Другата заплаха е начинът, по който се отстрелва този вид в България с цел регулиране на неговата численост. Това се прави чрез хайки, които разстройват цялата социална структура на вълчата глутница като се убива алфа мъжкарят, т.е. лидерът. Ако трябва да се отстрелват вълци, най-добре е на мушка да са по-скоро младите индивиди, мигриращи в търсене на нови територии. Но това могат да вършат само специализирани ловци, които знаят да правят подборен отстрел, а не масов лов чрез хайки. И тук би трябвало държавата да се погрижи и обучи такива ловци.”

Основните препоръки на подготвения план за управление на вълчата популация са свързани с борбата срещу бракониерите и с въвеждане на забрана за лов на вълци през размножителния им период, който е в пролетно-летния сезон.

Разговорът с Андрей Ковачев ни подсети по неведоми пътища за едно прекрасно стихотворение на Иван Методиев, което има малко общо с вълците, но пък е толкова хубаво: 

Повече тишина 

Не умееше мама до три да брои,

вечно на две

трохите делеше…

 

Преглътне над хляба и дели, и дели…

И все не ядеше.

Все не ядеше.

 

Двама й бяхме – момче и сестрица.

Вълчето на мама!

Русата птица!

 

Препъна се мама в трошица една

и на всичките вълци

стана жена.

 

Чуй я мама, сестрице, как вие сега…

Помогни на вълчето

с малко птича тъга.

 

Как да сричам България – това ми кажи.

Кой камък да сдъвча,

та мама да се утеши?