Теодосий Спасов на 54: Какво се случва, когато мечтата се сбъдне?

Днес Теодосий Спасов празнува 54-и рожден ден с концерт в операта на Стара Загора. Човекът, който може да накара кавала да свири и фолклор, и джаз, признава веднъж в интервю, че като ученик е имал мечта да свири заедно с най-добрите музиканти по света. „Като малък исках например да ям захарен памук на събора на селото или пък да стрелям с пушка на стрелбището, срещу което да получа лукче. Първата ми истински голяма мечта беше да се науча да свиря на кавал толкова добре, че да мога да свиря с всички музиканти по целия свят. Казват, че след сбъдването им мечтите умират и стават органична част от нас самите. И ако сме искрени към себе си, би трябвало да започнем да мечтаем за нещо друго“, споделя той.

Теодосий Спасов е сбъднал мечтата си: свирил е с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Анатоли Вапиров, Петър Ралчев, Стоян Янкулов-Стунджи и други, както и с групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Г. Велес, Д. Лийбман, Енвер Измаилов, Арканхел, формацията Балкански Коне, Мирослав Тадич, Влатко Стефановски е т.н.

Освен концертните си изяви, Спасов участва в записи за филми, театрални спектакли. Работи с имена, като Енио Мориконе, Карло Селиото.  Носител е на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), “Музикант на годината” (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос,за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001).  Награда за филмова музика на Националния филмов център (2007). Наградата за принос в Българската култура „Добри Чинтулов” (2009).

През миналата година пловдивската музикална академия му връчи званието Доктор хонорис кауза.

Името Теодосий означава „даден от Бога“. Музикантът разказва, че е и пазен от Бога, с една случка във влак. „Настаних се и започнах да си чета. В един момент съм заспал. Събудих се от страшен трясък и в лявото ми ухо, като пърхане чух гласа на баща ми: „Как си? А, добре, нищо ти няма!“. И тогава напълно се събудих. Влакът беше спрял, чух глъчка от хора, идващи от предния вагон, а други надникнаха в купето ми през прозореца откъм коридора. „Еееее, ти си щастливец бе, момче! Трябва да черпиш! Ела да видиш какво е станало!“, развикаха се те. Излязох и що да видя – едно дърво беше паднало върху последния вагон, върху първо и второ купе, прескача трето, моето, но до края на вагона всички прозорци са натрошени и като ножове са забити в кожените седалки на купетата. Само моето купе беше невредимо! Има сили над нас, има ангели, които ни пазят и вярваме в тях.“