Габриел Гарсия Маркес: 87 години любов

Днес Маркес щеше да празнува своите 88 години, ако не ни беше напуснал миналия април. Всеки си тръгва рано или късно, но не всеки оставя наследството от живота си на целия свят. А наследството на Маркес е любов във хиляди страници – страстна, упорита, мълчалива, загубена, открита и винаги прекрасна, магична.

Писателят и журналист Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1928 г. в Аракатака, Колумбия в семейството на Луиса Маркес и Габриел Гарсия. Най-голямото от дванадесет деца, младият Гарсия Маркес живее с баба си и дядо си и чува множество семейни истории, включително военните спомени на дядо си, фантастичните приказки на баба му за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления, както и истории за любовните приключения на родителите му.

Гарсия Маркес публикува първия си разказ, докато е в колежа. Той обаче не завършва висшето си образование и започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник El Espectador.

Маркес продължава да се занимава с писане и води бохемски живот, като жадно чете редица международни автори. Писателят емигрира в Европа в средата на 50-те години, след като пише статия, която предизвиква гнева на военния диктатор Густаво Рохас Пинийя . Гарсия Маркес в крайна сметка се завръща в родния си край и работи с публикации, базирани в Куба и Венецуела. Писателят се жени за Мерседес Барча Пардо през 1958 г., като двойката приветства двама сина – Родриго Гарсия (филмов режисьор) и Гонсало Гарсия (графичен дизайнер).

След като до този момент е писал само кратки разкази и сценарии, Гарсия Маркес се изолира в своя дом в Мексико Сити за дълъг период от време, за да завърши романа си „Сто години самота“ публикуван през 1967 г. Авторът печели международно признание за работата си, която  се продава в  десетки милиона копия по целия свят. Именно на Гарсия Маркес се преписва заслугата, че запознава масмножество читатели с магическия реализъм – жанр, който съчетава по-конвенционални истории с ярка, пластова фантазия.

Друг негов роман – „Любов по време на холера“ (1985), също привлича читатели от целия свят. Работата е частично базирана на романтичната авантюра на родителите му и през 2007 г. е адаптирана във филм с участието на Хавиер Бардем. Гарсия Маркес пише редица романи през живота, сред които и „Генералът в неговия лабиринт“ и „За любовта и други демони“.

В по-късните си години, Гарсия Маркес изследва собствения си живот в работата си. Мемоарите му – „Живея, за да разказвам“ (2002), получават топли отзиви и признания от критици и фенове. През цялата си кариера, писателят печели многобройни награди и отличия, включително и Нобелова награда за литература през 1982 г.

Писателят е диагностициран с рак в края на 90-те години, а по-късно започва да страда от деменция. Габриел Гарсия Маркес умира в Мексико Сити на 17 април 2014 г., на възраст от 87 г.

През 1993 г. Гарсия Маркес лично забранява книгите му да бъдат превеждани и издавани на български език, тъй като разбира, че издателите му за България отчитат минимални продажби, въпреки че всяко българско семейство има негова книга. Обиден от това, той отказва да се тиражират негови книги у нас. През 2010 г. агентите на Гарсия Маркес се договарят с българско издателство за нови издания на книгите му.

 

Подготви: Даниела Вълева