Активен износ на семена от нахут, пшеница и слънчоглед на институтите в Садово и Генерал Тошево

Притиснати от конкуренцията на европейските семенарски компании, нашите научни звена търсят изход на Изток и на Юг

Научните институти, които произвеждат семена за зърнени култури в Садово и в Генерал Тошево, откриха добър пазар в държави в и извън Европейския съюз.

Добруджанският институт например от миналата

Проф. Иван Киряков и заместник-директорът на Добруджанския институт проф. Валентина Енчева

година изнася родителски линии на над 10 нови хибрида слънчоглед в Украйна, Русия, Молдова, Румъния и други държави на Североизток от нас, съобщи пред АгроПловдив директорът Иван Киряков. Хибридите са вписани в европейската сортова листа и са с превъзходни качества, похвали ги проф. Киряков. У нас те още се изпитват. Маслеността в семената им е между 45 и 51%, високоустойчиви са на мана и синя китка, а добивите им са 350-400 кг/дка според агротехниката, която производителите прилагат.

Иван Киряков признава, че масовото навлизане на европейски производители на слънчогледови семена силно е ограничило пазара на българските сортове. Именно затова институтът се е ориентирал към износ, а в посочените държави хибридите на Добруджанския институт се посрещат с голям интерес. У нас те не се търсят, тъй като не отговарят на Clearfield технологията, която ограничава появата на плевели. Според Киряков обаче тази технология ще срещне съпротивата на природата, която не търпи ограничения. Директорът даде пример с плевела бутрак, който до средата на 90-те години почти не се е срещал в Северна България, а в момента популацията му се е увеличила в максимална степен. Употребата на тотални хербициди не е екологосъобразна, убеден е директорът. И веднага дава пример: В Интегрираното управление на вредители се изисква те да са под прага на вредност, а не да се унищожават напълно. Същото се отнася и за плевелите според него.

Иван Алексиев от Института в Садово

Институтът по растителни генетични ресурси в Садово пък от години поддържа добри контакти с турски търговски фирми, които захранват местните фермери със семена на пшеница, нахут и други култури. Сред пшениците най-търсен в Турция е сортът „Гея 1“, който е и най-високопродуктивен. „Садово 1“ и „Момчил“ – сортове, създадени още в годините на социализма, се посрещат изключително добре в съседната държава. В момента в Турция изпитват новия сорт „Никибо“. Иван Алексиев, който отговаря за маркетинга в Садовския институт, и до днес си спомня как преди 8 години при провеждането на открит ден на българската пшеница в Турция над 500 фермери се появили с шапки, върху които било изписано името на сорта „Юнак“.

Освен пшеница, турските фермери засяват и български сортове нахут, създадени в Садово. Бобовото растение се използва за направата на леблебия.