Потърсих западен университет за магистратура, но по-добър от Аграрния не открих!

Макар че все още не се е дипломирал като агроном, Мартин Маринов не се съмнява, че е научил най-важното за правилните земеделски практики в стопанството

„Потърсих западен университет за магистърска степен по растителна защита, но не открих по-добър от Аграрния университет в Пловдив (АУ). Затова ще продължа образованието си тук.“ Това призна в откровен разговор четвъртокурсникът във факултет „Полевъдство“ в АУ Мартин Маринов.

Мартин е на 22 години и от Добрич. Решението му да учи земеделски науки дошло съвсем естествено. Още когато е бил момче, баща му започнал да го води из полето. Да му показва кое как расте, да го учи на езика на растенията, които имат свой начин да покажат дали им липсва нещо или са добре. Мартин знае всичко от „А“ до „Я“ за семейното стопанство. От 90-те години баща му се е заел със земеделие, защото следвал стъпките на своя баща, а той пък на родителите си и т.н. И четвъртокурсникът просто е поел по познатия път. От незапомнени години родът им се занимава точно с това – отглежда пшеница, царевица, слънчоглед, а напоследък и рапица. Фермата не е нито голяма, нито малка – 5000 дка. Затова, когато студентът днес казва: „Обичам земята“, наистина може да му повярвате.

Веднага след лятната сесия той се връща в Добрич, за да помогне в жътвата. Често се качва на комбайна и го подкарва. Още когато е навършил 18 години, е изкарал курс за управление на трактори и комбайни.

„Сред най-лесните изпити, които съм взимал в Аграрния университет, бе „Общо земеделие“. По него учихме обработка, сеитбооборот … и други неща, които ги знам от малък. Лесни ми бяха и часовете по механизация“, обяснява Мартин. Той е сред отличниците в университета.

Бъдещият агроном започнал да внася и леки корекции в семейното стопанство. Например,

след като си взел изпита по „Агрохимия“, студентът посъветвал баща си да направят почвени анализи, за да подобрят торенето. Променил леко и дълбочината, на която до момента извършвали сеитбата. Когато си взел изпитите по „Фитопатология“ и „Ентомология“ започнал да разпознава болестите и вредителите. Но тъй като Мартин учи „Полевъдство“, в което не се акцентира върху растителната защита (макар че се изучава доста подробно – б.р.), той иска да разшири знанията си и затова магистратурата му ще е именно в тази насока.

Миналата година през юни, малко преди жътвата на пшеницата, проливни дъждове съсипали реколтата в Добричко и зърното изпопадало на земята. Посевите подгизнали от вода. „Ако оттук нататък ни сполети подобно бедствие, вече знам как се извършва отводняване – научих го от изпита по мелиорации“, вметва Мартин.

Когато стане дума за качеството на образованието, студентът не се двоуми в оценката си. „Няма по-добро място за създаване на агрономи от университета, в който уча. Тук можеш да видиш всичко. Започва се с обработката на земята, после се продължава със сеитбата или посаждането на растенията. Научаваме за химическите елементи, от които имат нужда. За земеделските машини. За болестите и неприятелите – това ми бяха най-интересните предмети. Учим за … всичко. То е пред очите ни. На опитните полета на университета се отглеждат различни култури. За животновъдството също добиваме представа от университетската ферма. Не знам друго учебно заведение, не само в България, но и в Европа, което да разполага с толкова огромна учебна площ и механизаторска база“, защитава от сърце своята Алма матер Мартин.

Говорим си и за пазара на зърно, и за аграрната икономика като цяло. Мартин Маринов е абсолютно в час. Той обяснява, че в семейното стопанство са изградили склад, за да може при неблагоприятен пазар да изчакат с продажбата на зърното. „В Добруджа въобще не е проблем да продадеш реколтата. Още когато започва жътвата пристигат търговците, готови да купуват от полето“, разказва студентът. За новия „зелен компонент“ при директните плащания, той също е наясно и обяснява, че в бащиното му стопанство ще отглеждат тази година протеинови култури. В семейството бегло са обсъдили и възможността да създадат овощна или зеленчукова градина, но засега смятат да изчакат. По две-три причини. Първо, в Добруджа подпочвената вода е много дълбоко и сондата трябва да слезе към 700 метра надолу. А плодовете и зеленчуците искат поливки. Второ, пазарът им е труден заради конкуренцията от Европа и съседните държави.  Трето, Добруджа не напразно е наречена „житницата на България“. Следователно … „Ще почакаме, ще видим“, предпазливо казва младежът.

Това лято, преди да се завърне с диплома за агроном вкъщи, Мартин е решил да закупи учебниците, които смята, че ще са му най-необходими в практиката. Докато е следвал, е ползвал хранилището на университетската библиотека. Но има книги, които просто трябва да са под ръка в личната ти библиотека. „Ако някога в стопанството се появи проблем, който не можем да решим с баща ми, знам какво трябва да направя. Да се върна в университета и да попитам преподавателите си. Знам също, че винаги мога да разчитам на тях“, уверено каза Мартин.