Биофермерите от пазарите на Виена не искат да карат Ферари

Австрийските биопроизводители разчитат по-скоро на себе си, отколкото на Европа

Чакат Великден и Коледа и предпочитат директните продажби

Репортаж на Мартин Иванов

Дребните производители на биопродукти в Австрия не се откриват толкова лесно, колкото  ми се иска, знаейки, че страната се гордее с производството на висококачествена селскостопанска продукция. Повечето богато отрупани с какви ли не месни и млечни деликатеси щандове  на „Нашмаркт”, може би най-големият виенски пазар, се оказват на търговци, които прекупуват продукцията от производителите. Последните, за които земеделието е основен семеен бизнес, разположени някак си в края на пазара, се появяват най-вече през почивните дни. Продават основно собствено производство сирена и някои месни деликатеси. Ако човек не ги разпознава по малките караванки, може директно да ги попита, дали са производители.

Търговците на „Нашмаркт“

В мрачния и дъждовен петъчен ден ми е трудно обаче да открия такива. Затова пък попадам на Мохамед, търговец на маслини. Продава край Кетенбрюкегасе, където е разположен пазарът от 30 години. Предлага и други стоки, а наблизо се чете многозначителен надпис „Doctor Duner“. Но най ме впечатляват едрите като сини сливи маслини.

Има гръцки и италиански – зелени, черни и червени. „От Италия са, но гръцките са по-хубави”, казва ми усмихнат Мохамед. “Всеки има различен вкус. Едни обичат по-меки, други по-твърди маслини. Но мога да ти направя всякакъв микс – 100 грама за 2 евро”, ми предлага Мохамед, докато пробвам една маслина.

Друг продавач ми казва, че снимка на щанда му би ми струвала 3 евро и ми дава да опитам чери домат пълен със сирене с надеждата да привлече интереса ми. И тук има проблеми. Филип, който продава различни видове швейцарско и холандско сирене, както пише на щанда му „Директно от производителя”, се оплаква, че организацията на „Нашмаркт” е лоша. „Не съм производител, но не може на търговците да се разрешава да продават до 19 часá, а на производителите, които търсят директно своите клиенти само до 17. Липсва и реклама”, казва ми критично той.

От реклама обаче не се нуждаят група биопроизводители, които всеки петък и събота организират малко пазарче на Фраюнгщрасе. Това е и следващата ми отправна точка.

„Пикът ще е следващата седмица, когато започват Великденските празници”, обяснява ми любезно продавачка на биосладки. Според нея виенчани предпочитат да купуват основно традиционните биопродукти- мляко, сирене, хляб и месо. Освен по Великден, оживление има разбира се и за Коледа.

Биопроизводителите не искат пари от Европа

„Моето стопанство е далеч от европейските субсидии. Сбъркал си адреса”, казва ми Мария, когато се опитвам да разбера дали разчита на помощ от Европа. Тя  произвежда екологично чисти продукти на билкова основа, сред които и сол, наподобяваща нашата шарена сол.

 

В стопанството ѝ работят трима души. Според нея положението в Австрия не е по-различно от това в България, защото парите от Брюксел отиват в големите производители. „Ние предпочитаме да се развиваме сами. Да опитваме тук и там. Всеки говори за био, но производството на екологично чисти продукти, особено по-нетрадиционните, никак не е лесно. И добавя: ”Освен друго трябва да се грижим и за външния вид на продуктите, етикетите и всичко останало. Биопроизводството е свързано с много знания, които хората, които не са земеделци, няма как да приложат.

 

 

 

Виждам на съседния щанд две французойки да си купуват биосирена. Там попадам на едно момиче, оказало се търговка. „Тук около Виена сме облагодетелствани. Има много дребни и средни производители. Някои предпочитат да предлагат продукцията си директно, а други чрез посредници, но няма никакви ограничения на директните продажби. Всеки може да продава толкова, колкото произведе, казва ми тя и ми разяснява кои от сергиите са на продавачи, и кои на търговци.

На съседния щанд попадам на първите производители на млечни биопродукти. Стопанството им се намира между Линц и Грац, а те са членове на австрийската организация на биопроизводителите.  Отглеждат свине и крави на ливадите пред дома си, който през лятото с превръща в къща за гости, а наблизо намиращото се езеро дава възможност и за къмпинг туризъм.  Предлагат на гостите си традиционни ястия и сладкиши като говежда супа с кнедли, бухти, торти. Преработват само месото от животните, които отглеждат, а останалите биопродукти набавят от производители от околността.

Получават подкрепа от местните земеделски камари

„Актуална информация и помощ при кандидатстване по различните европейски програми получаваме от местната земеделска камара”, ми казва производителка на биовино, предлагаща на пазара голямо разнообразие от бели и червени биовина, а пред щанда и вече се е събрала малка групичка от клиенти, коментираща оживено качествата на напитките, които предлага. Избрала е да търси сама своите клиенти, като освен на пазарчето предлага продукцията си на място или в интернет. За разлика от повечето производители от региона на Виена не разчита на винения туризъм.

Гюнтер предпочита да отглежда австрийски пред български рози

Най-колоритен от всички сякаш изглежда възрастен господин, чийто щанд отдалеч ухае на рози. Казва се Гюнтер и от 13 години продава все тук, и все на едно и също място. Произвежда козметика и мармалад от биорози. Стопанството му е само хектар и половина, и освен него в розопроизводството е заета само съпругата. И той е категоричен: „Не ми трябват никакви пари от Европа. Така се чувствам по-независим”, казва ми сърдечно Гюнтер. И добавя: „Ако един производител взема субсидии, той е подложен на по-голям контрол. Плащам си данъците и толкова. Контролира ме само сертифициращия орган“

Щом разбира че съм от България, заговаряме за нашенската маслодайна роза. Не отрича качествата ѝ, но за моя изненада ми казва, че предпочита да отглежда австрийски сортове. „За разлика от българската роза, тези които отглеждам цъфтят от април до ноември и дават между 50 и 70 цвята. Розата, която отглеждате край Кюстендил (този град е запомнил Гюнтер – б.р.), цъфти само 2 месеца и дава между 17 и 19 цвята на храст”, обяснява ми професионалистът. И той е на мнение, че е по-добре да продава директно, отколкото на големите търговци. „Мисля, че е нерентабилно да предлагам за по две евро моите продукти. По-добре е тук на пазара да ги предлагам за по шест евро. Търговците искат и по-големи количества, което означава, че трябва да увелича персонала. Това не е изгодно. А какво ми трябва на мен освен средства за храна и дрехи. Разбира се и кола, но нямам нужда от „Ферари”, казва ми в заключение развеселеният розопроизводител.