ЕК прогнозира спад на зърнената продукция в България

Особено голямо ще е намалението на средните добиви при царевицата – с 16%

Автор: Николай Вълканов, фондация ИнтелиАгро

Добивите от основни зърнени култури в България през тази година вероятно ще са по-слаби от миналогодишните, показват последните прогнози на Европейската комисия.

В ежемесечния  Земеделски мониторинг, който изготвя, институцията подчертава, че периодът от началото на септември до 15 март е бил най-влажният за страната, откакто събира данни от 1975 г. насам. Валежите са надхвърлили средните норми с между 50 и 90% в северната част на страната, а в Южна България на места са били до 2,5 пъти над обичайните. Метеорологичната обстановка доведе до значително по-трудно отичане на дъждовната вода и застояването ѝ на някои места. Това може да наложи част от площите с есенници да бъдат засети повторно с други култури. В допълнение, високата почвена влажност затруднява подготовката и сеитбата на пролетни култури. Нараства опасността и от развитието на болести по растенията. Позитивно е, че в незасегнатите от интензивни валежи райони, културите са ускорили развитието си, благодарение на добрите температурни условия.

Страната ни е и сред тези, частично засегнати от измръзвания през зимния сезон, заедно с Румъния, Унгария и Полша. Щетите, обаче, се очаква да са ограничени, за разлика от някои райони в Северна и Източна Украйна и Южна Русия. Там рязкото спадане на температурите бе съчетано с незначителна снежна покривка до средата на януари и слаборазвити насаждения, поради недостатъчните валежи през есента.

Пшеница

Очакваните средни добиви от пшеницата за предстоящото лято са около 394 кг./декар, което е с 5,8% под реализираните през 2014 г. Стойността все пак остава с половин процент над средната за страната през последните 5 години – 392 кг./декар. България е на 18-о място по очаквана производителност при културата от 26 страни-членки, за които има данни. Най-висока е тя в Ирландия – 888 кг./дка, Холандия – 885 кг./дка, Белгия – 866 кг./дка и Великобритания – 808 кг./дка., а най-ниска в Португалия – 158 кг./дка, Гърция – 284 кг./дка и Испания – 313 кг./дка. Прогнозите са, че съседна Румъния ще реализира средно 327 кг./дка. За Oбщността, като цяло, прогнозата отстъпва с 5% до 555 кг./дка, но е с 13 кг. над петгодишната средна.

За 5 производителки се прогнозира ръст в добивите, докато спад се очаква в 21. Най-силно повишение Комисията счита, че ще има в Хърватия – 15,5%, и Латвия – близо 7%. С близо една пета вероятно ще се свият добивите в Словакия, следвана от Естония – с 14,3%, и Португалия – с 13,8%. Количествата на декар в най-големия производител в Общността – Франция, се оценяват на 721 кг., което представлява спад от 2% спрямо миналата година, но с близо 3% над средните за последните 5 години нива. Очакванията са, че добивите в Германия ще се свият с цели 11,7% до 764 кг. за декар, колкото са и средните от 2010 до 2014 г. Докладът обхваща и други страни от черноморския и средиземноморския регион, като показателят за Украйна се влошава с 10,6% до 360 кг./дка, докато този за Турция отчита сходно изменение, но в противоположна посока.

Ечемик

Сходни са и прогнозите за добивите от ечемик в България – понижение спрямо миналата реколта с 4,8% до 377 кг. за декар. Оценката все пак остава над средните реализирани количества за последните 5 години – 371 кг./дка. Най-висока, според Европейската комисия, ще бъде производителността в Белгия – 886 кг./дка, и Ирландия – 751 кг./дка, а най-ниска в Кипър и Португалия – съответно 159 и 163 кг.

Едва при 3 от 26 страни се предвижда ръст в добивите при тази култура – Хърватия (+17,8%), Испания (+10%) и Швеция (+2,5%). С близо една четвърт (24%) се очаква да са по-ниски те в Португалия, с 20,7% в Словакия, с 16% в Естония и с 15,7% в Чехия. България заема 14-а позиция по прогнозиран добив от единица площ. Предвижда се в рамките на Европейския съюз спадът спрямо 2014 г. да е 28 кг./дка или с 5,5% до 463 кг. Както и при пшеницата добивите се оценяват като добри.

Царевица

Според доклада, страната ни ще отчете най-големия спад в добивите от царевица – с 16% до 573 кг./дка., от 17 страни-членки, за които има данни. На този фон, количествата остават с 2% по-високи от регистрираните в периода 2010-2014 г. Само за Румъния прогнозите са по-ниски – 408 кг., като спадат с 9,4%. Комисията залага ръст в шест страни, като най-отчетлив е в Белгия (7%), Холандия (5,5%) и Чехия (5,1%). Най-големият производител на континента – Франция, вероятно ще понижи добивите си с 2,8% до 912 кг. за декар царевица. В рамките на страните, за които има данни, понижението на добивите е средно 4,3% на годишна база.

Производството на декар в Украйна отчита прогнозен ръст от 3,3% до 622 кг. Това идва на фона на информацията от началото на седмицата, че Китай е ускорил вноса на суровината от този доставчик над четири пъти, доближавайки го все повече по значимост до САЩ.

Слънчоглед

Добивите на слънчоглед в България, която е сред основните световни износителки,  за 2015 г. се оценяват на 225 кг./дка, което е с 6,4% под събраното количество за изминалата реколта. Въпреки това, то те са близо 6% по-високи от средната петгодишна стойност. Едва в 3 от 13 страни, за които е изготвена  прогноза, се счита, че производството на единица площ ще нарасне през тази година – Чехия, Хърватия и Унгария. С близо 28% по-малко са заложените количества в Португалия, а с 21,7% – в Гърция. Оценките за Франция почти съвпадат с реалните данни от 2014 г., докато при друг от големите глобални производители – Румъния, се очаква спад от близо 17% до 177 кг./дка. Показателят за целия ЕС отстъпва с 5,2% на годишна база.

Въпреки заявките за спад спрямо рекордната в глобален план за зърнените култури 2014 г., прогнозата на Европейската комисия за есенниците е по-скоро положителна, а перспективите – обещаващи. Растенията в по-голямата си част са в добро състояние и развити след сравнително меката зима на континента. Между началото на февруари и средата на март температурите в по-голямата част от Европа бяха близки до дългосрочните средни величини, което спомогна за нормалното развитие на посевите и по-точното прогнозиране. В някои части на Иберийския полуостров (основно Португалия) недостатъчната влага се превръща в сериозен проблем, а валежите са под половината от нормата за този период от годината. Подобни аномалии се наблюдаваха също в Източна Германия, Чехия и Полша, но на този етап мониторингът не отчита съществен риск за културите. Противоположна е ситуацията в голяма част от Балканския полуостров, Италия и западната част на азиатска Турция, където няколко периода на обилни валежи повишиха почвената влажност, нанесоха частични щети и забавят обработката на площите за пролетни култури.

Метеорологичните условия през последните месеци са благоприятни за Франция – един от водещите глобални земеделски производители. Както валежите, така и температурите са близки до дългосрочните си средни нива и началото на сезона се оценява като добро. Зимата в Германия се отчита като не толкова мека, както предходната, но благоприятна. Във Великобритания и Ирландия посевите се развиват нормално, а умерено сухото време от началото на февруари благоприятства обработката на земята. В европейската част на Русия краят на лятото и началото на зимата се характеризираха с драстични негативни температурни аномалии, които засегнаха част от младите растения. Негативните ефекти на ниските температури бяха засилени и от незначителната снежна покривка. Това вероятно ще наложи част от площите да бъдат презасети. Втората половина на зимата, обаче, се оказа изключително благоприятна и предостави добри условия за развитие на оцелелите посеви.

Пълният мониторингов доклад на Европейската комисия за март можете да намерите тук.