Колко е българското в българските храни? По-добре да не знаете отговора

Не знам откъде започва България, но знам, че свършва много бързо

Колко е българското в българските храни е въпрос с повишена трудност. Рекламите по телевизията изпращат отговора в грешна посока. В тях производителите на сокове, лютеници, кетчуп берат с песни и ритуали първокласна стока от нашенското поле и светкавично я преработват, за да ни поднесат най-най здравословната храна, за която дори царете могат да мечтаят. Къде са тези полета, че не съм ги видяла? Къде блея, когато карам колата?

Да вземем и яйцата, които винаги са актуална стока, но преди Великден – особено. В една от търговските вериги клиентите могат да се усетят като в игра за ориентиране. При най-евтините яйца, зад които не стоеше никаква търговска марка на производител, имаше етикет, на който срещу „произход“, търговецът беше написал – „виж кода върху стоката“. А сега де! За да направиш това, трябва да отвориш кашона, а после и кутията, да извадиш едно яйце и да го огледаш. А на него кодът със син печат започва с BG. Демек България. А дали е така?

Известно е, че голяма част от вносните яйца (предимно от Полша) пристигат в, така да се каже, насипно състояние. Българската фирма ги поема, удря им печатите и ги поставя в корите за яйца. И после, айде на евтините български яйца в магазините! Веригата е тип-топ при проверка на Агенцията по храните, пакетиращата фирма също. Законът е спазен. Но това, че те са пакетирани у нас, нали не ги прави български? Само че на потребителя не му трябва да знае това.

Според млекопроизводителите и някои кофички „българско кисело мляко“ със сигурност са международни. „Купуват кондензирано мляко, внос от Полша, влагат и малко наше и … абракадабра – става българско“, възмути се днес пред АгроПловдив Танчо Колев, председател на животновъдна организация.

При месото номерът се повтаря. В интервю д-р Румен Караманов, който е работил някога към Националната ветеринарномедицинска служба, а днес има свинеферма, разказва следното: „У нас влизат големи количества месо, което е третирано с хранителни добавки и е с повишено водно съдържание. То се продава чрез търговските вериги. Още преди да мине границата ни, валят реклами за промоции на нереално ниски цени. Никой не казва обаче как е постигната тази цена. Какво търси този продукт на щанда за прясно месо? Всяка допълнителна обработка, която удължава регламентирания срок на годност на прясната храна, я превръща в полуфабрикат…“

Тук вече изобщо не ми се отваря дума за месото, от което правят колбасите.

Не ми се пише и за друга история, за която търговците си говорят: че у нас пристигали от внос само леви пилешки бутчета, защото в някои държави точно там се инжектирали ваксини, антибиотици и какво ли не.

Имаше една руска песен: „Откъде започва родината“. Аз не знам откъде започва България, но знам, че тя свършва много бързо. Някъде в селския двор, където все още има кой да бучне няколко корена домати, пипер, патладжан. После да набере малко щир и да го хвърли на прасето да расте здраво. Да изведе козата на двора и да я върже до сеното, а кокошките притеснено да я заобикалят. Нещо такова. Там в дворовете започват и завършват границите на България, защото другите, териториалните, са условни, въпреки че има КПП-та. През тях непрекъснато нахлуват тирове с евтина и некачествена стока, защото нали сме бедна държава. А стоката влиза в магазините и заводите, после в домовете ни и там, у дома, където спим, мечтаем и отглеждаме децата си, България си тръгва.