Белият манастир над Куклен – бялата България

В „Св.св. Козма и Дамян“ живеят три монахини, които се молят по 6 часа на ден

Манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“  днес  е по-тих от вятъра. „През зимата никой не идва, но като се запролети и хората тръгват“, разказа момичето с очила – монахиня в духовното убежище. На въпроса как се казва, отговорът беше: „Нямам име“.

Манастирът е на 3 км над Куклен, а до него се стига по асфалтиран, но опасно тесен заради острите завои път.  И пътят е пуст. Когато човек шофира в делничен ден нагоре, все едно се движи към нищото. Но в края на пътя, изведнъж между дърветата засияват белите сгради с бялата църква и каменната ограда и гледката омагьосва.

Пред входа на манастира има табела, която забранява какво ли не, включително и фотоапаратите.  Каквото видиш вътре, трябва да го запомниш със сърцето си. (Не че в интернет няма пиратски снимки. Обаче те могат да хвърлят бегла представа за усещането като отвориш вратата към двора.)

Отвориш ли вратата към двора, искаш да спреш, защото все едно, че си попаднал в друг свят. Първо, входът е издълбан в челната сграда, така че попадаш в къс тунел с прекрасна гледка отпред. Насреща се вижда бял купол с кръст, който се крепи от 8 фини колони. Монахинята обясни, че това се нарича фиала. Речникът пък казва, че фиала е гръцкото наименование на вид чаша без украса. Фиалата в манастира прилича на въздушна беседка. Точно зад нея – на фона на всичко бяло наоколо, зеленее ела – нито ниска, нито висока, а точно толкова колкото трябва да бъде, за да е съвършена.

По постлания с каменни плочи двор, по широките бели стълби надолу, покрай каменните цветарници с току-що засадени теменужки, се стига до църквата – най-древната сграда в манастира. Монахинята казва, че тя е строена през 1118 година. Била е опожарявана няколко пъти, затова стените на манастира са иззидани яко като за крепост.

Денят ли беше много чист, не знам, но както в двора, така и в църквата светлината беше ярко прозрачна. Само за едно сравнение се сещам. Когато плуваш в морето без очила за под вода, всичко е мътно светло. А когато ги сложиш, изведнъж водата се избистря и виждаш ясно всяка мида, песъчинка, медузите като концентрирана вода, плуващите треви, дребните рибки – всичко. Така и въздухът в манастира беше видим и светъл – все едно е под вода и го гледаш с очила. Особено светеше около запалените свещи, около иконите, при заличените рисунки по стените в предверието на църквата.

Момичето-монахиня обясни, че двата дълги нара до стените в църквата са служели за спане, а веригата – за връзване на психично болните. „Манастирът е известен с това, че тук са водели хора с психични отклонения, които са намирали помощ от Козма и Дамян. Някои са били толкова зле, че са ги вързвали с веригата, защото бесовете не са им давали покой. Когато останели тук ден-два до седмица, бесовете са ги напускали“, обясни домакинята. И добави: „Защото бесовете са от дявола, те не са можели да издържат дълго в човек, който е в храма. Светците ги гонели и хората оздравявали.“ Разбира се, уточни тя, голяма роля имала и вярата. Ако вярваш, че ще има кой да ти помогне, оздравяването ставало по-бързо.

„Така е било преди 15 години – болните са идвали тук и са оздравявали. Но оттогава никой не е пробвал лечебните сили на манастира. „Аз лично не съм виждала да водят тук хора с бесове“, каза момичето.

В огромния манастир живеят само две послушнички и игуменката. Има и стаи за гости – 10 лева за вечер, но гости нямаше в този ден. Има също трапезария, но който реши да отседне в манастира, трябва да си носи храна.

В тези дни преди Великден, обитателките се отдават на молитви по 6 часа на ден. Сутрин започват в 7.30 до обед. Вечерта – в 18 до 20 часа. Четат се най-силните молитви за Богородица.

Днес нервите на държавата се опъват до скъсване от предизборни скандали. Миньорите се готвят за стачка, животновъдите за протести, бизнесът с енергия от ВЕИ вдига кръвно. А президентът събира главите на всички вероизповедания за молитви за българския народ.

В манастира „Св.св. Козма и Дамян“ нито се интересуват, нито знаят какви политически и социални истерии са подгонили българите в този грешен свят. „Засадихме теменужките, ще садим и зеленчуци“, обясни трудовото ежедневие на трите жени в манастира монахинята без име.

„Не знам. Сигурно щеше да е по-различно в страната ако се учеше вероизповедание в училищата“, предположи монахинята. „Сега учениците нямат уважение към родителите, ходят на дискотеки, пият алкохол и това е лошо. Но не бих казала, че вярата в хората е намаляла. Тук идват вярващи от цялата страна. Изчакайте да стане по-топло и ще видите манастира пълен с тях.“

На тръгване, нащраках отвън манастира и се спрях до една огромна и още „незапролетена“ топола. Двойният ѝ връх стигаше до небето и вятърът го разклащаше. Тополата си беше жива, но още спеше. Зачудих се има ли спомен за будните дни, когато ще стане пак зелена и с хиляди листа.