Павлова, Москов и Калфин с най-висок рейтинг сред министрите, над тях – премиерът
Вече 15 години българите продължават да смятат, че корупцията е непобедима
Лиляна Павлова, Петър Москов и Ивайло Калфин са с най-висок рейтинг сред министрите в правителството. Над тях е единствено премиерът Бойко Борисов, към когото доверието нараства. Това сочи проучване на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ за политическите лидери, проведено в периода 7 – 15 април 2015 г. сред представителна извадка от 1020 пълнолетни граждани от цялата страна.
От октомври до април доверието в премиера нараства с 8 на сто. Бойко Борисов разполага с 33% доверие и 36% недоверие. Той е единственият политически лидер, чийто рейтинг отново тръгва нагоре след връщането във властта, пишат от агенцията. При останалите партийни водачи негативните стойности превишават от 2 до 6 пъти позитивните. 76% от симпатизантите на ГЕРБ, 30% от тези на ПФ и 23% от тези на реформаторите дават кредит на доверие на Борисов.
Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова оглавява класацията в кабинета, като повишава положителните си оценки от 21.4% през януари до 26.3% през април. При здравния министър Петър Москов одобрението нараства от 21.1% в началото на годината до 24.3% през април. В челната тройка е и социалният министър и вицепремиер Ивайло Калфин, към когото доверието нараства от 15.9% до 19.7%. Преобладаващо позитивни са мненията за работата на още няколко министри – Томислав Дончев, новия вътрешен министър Румяна Бъчварова и министъра на културата Вежди Рашидов.
С най-ниска обществена подкрепа и спад в одобрението са финансовият Владислав Горанов, икономическият Божидар Лукарски и образователният Тодор Танев.
„Ножът е опрял до кокала“ и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението. Това е един от основните изводи от проучването на „Алфа Рисърч“ за обществени нагласи към факторите за успех/неуспех на реформите.
В последните 15 години подозрението в корупция остава неизменно независимо от смяната на поколения, правителства и политици. Като причина за неслучващите се реформи анкетираните посочват именно корупцията – 46% през 1999 г,. 42% през 2012, и 45% през 2015 г.