Защо България не е като Швейцария? Почакайте 10 години
Нашият ток не става за износ, защото такса „пренос“ е много висока, поясни министър Асен Василев
Защо на България не ѝ се получава да бъде привлекателна за чуждите си капитали? Въпросът бе отправен днес в студиото на Дарик към служебният министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев. Той веднага реагира, че това не е вярно. Напротив, инвестициите вече се случват, каза министърът. Той даде пример, че една от най-големите компании за безалкохолни напитки е преместила един от главните си центрове у нас, но не го е афиширала. „Да се върнем на основния въпрос – защо България не се ползва с доверието на Швейцария? Отговорът е, че ние имаме плосък данък около десет години. Нека остане още десет години и ще видим“, допълни Василев. По думите му има много депозити на чужди граждани у нас.
Ако България впрегне всички предприятия за производство на електроенергия, няма да може да направи износ от излишъка, който остава след вътрешното потребление. Това каза по повод енергийния дисбаланс Васелив. Той заяви, че в момента всички производители на ток са под ограничения, с изключение на водно-електрическите централи. Причината е, че техният добив на електроенергия е най-евтин, по-евтин дори от АЕЦ.
В момента намалената през март т.г. цена на тока се атакува в съда, каза още Василев. „Всяко непремерено решение би се отразило на цената“, според него. Той е категоричен, че затварянето на предприятията от ВЕИ-сектора няма да се отрази на банковата ни система.
„Ние не можем да тръгнем да затваряме мощности наляво и надясно, и да пренапрегнем системата. Важно е да стигнем до балансирана система“, категоричен бе Василев. По думите му балансът вероятно ще мине през затварянето на част от наличните мощности, преразглеждане на такса „пренос“ в дългосрочен план и чрез други мерки. Енергийният министър бе категоричен, че преструктурирането на енергетиката не може да стане с магическа пръчка или в краткосрочен план.
Министърът коментира и такса „пренос“, която правела българския ток непродаваем. Той уточни, че не може да намали размера ѝ, защото така би нарушил закона. По думите му в закона са указани възможностите, сред които опасност за режим на тока, каквато у нас няма, екологична опасност – каквато също няма, както и проблем с енергийната инфраструктура, което също не се случва. Освен това в закона е записано, че след приключване на критичната ситуация, се признават разходите – т.е. ако министърът подпише подобно решение, само ще отложи проблема за няколко месеца. „Тъй като ние нямаме парламент, сега денонощно работим с ДКЕВР, за да решим проблема в дългосрочен план“, заяви Василев. Той отказа да коментира дали такса „пренос“ е обективно сметната или не, но бе категоричен, че тя е такава, каквато е изчислена от ДКЕВР и в момента трябва да се съобразим с нея.
Другата тема, която Асен Василев коментира е евентуалният избор на България да стане вход за азиатски стоки към Европа,. Около това може да се натрупат много сфери, които носят добавена стойност, свързана например с опаковане и транспортиране към крайната точка в Европа.
По думите на Асен Василев в България има фирми, които могат да внедрят модерни технологии, както и такива, които изнасят за Европа. Именно те трябва да се презентират в Европа от една страна, а от друга – да споделят ноу-хау с други български компании.
Малкият и средният бизнес трябва да се научат да работят в средата, която е в момента. Държавата обаче трябва да ги улесни, според него. Служебният министър даде пример с това, че когато има данъчна проверка в една малка фирма, тя спира да работи и се занимава с проверката, докато тя не приключи. Той отново напомни за малко използваната възможност на предприятията за нисколихвено кредитиране по фонда Джерами.
Василев бе категоричен, че 41 млн. лева, които правителството осигури за еднократни помощи и осигуряване на заетост, ще влязат в икономиката и ще подпомогнат потреблението.
Плоският данък трябва да се запази, защото данъчната среда трябва да е предвидима, коментира още Асен Василев. По думите му в момента увеличаването на ставките няма да подпомогне икономиката, а и може да създаде проблеми със събираемостта.