Съдбата на Салиери: Вече 190 години и завинаги завистник

Антонио Салиери продължава и днес да бъде по-известен заради прочутите композитори, с които е свързван, отколкото със собствените си музикални произведения. Докато самият той не може да се нареди сред най-големите майстори, Салиери все пак се счита за недооценен и важен композитор, заслужаващ по-голямо внимание. Днес се навършват 190 години от смъртта му. Костите му са на прах, но името му – не. Бедата е, че то се е превърнало в синоним на завистник. В масовото съзнание той е демонът, предизвикал ранната смърт на музикалния гений Моцарт.

Салиери е доминираща фигура в парижката опера от средата до края на 80-те години на 18 век. „Tarare“ (1787), обикновено считано за най-доброто му постижение в жанра, е шедьовър. Освен че пише много и разнообразни композиции, той също така и оформя виенския музикален свят, който произвежда толкова много важни композитори за век и половина. Сред видните ученици на Салиери са Бетовен и Шуберт. Няма и доказателства в подкрепа на разпространеният мит, че той отрявя Моцарт, както и че създава интриги срещу него. Един от неговите ученици е Волфганг А. Моцарт младши, когото той вероятно не би избрал да обучава, ако е таял такава злоба към баща му.

Салиери е роден в Леняго, Италия през 1750 г. В ранна възраст, той взима първите си уроци както по цигулка, така и по клавесин от по-големия си брат Франческо. По-късно той учи цигулка при местния органист Джузепе Симони. На 15 години, Салиери живее за кратко в Падуа с другия си брат след смъртта на родителите им. Огромният му музикален талант обаче е забелязан и семеен приятел урежда музикалното му образование във Венеция, където Салиери учи в продължение на една година.

Впечатлен от таланта му, виенският дворцов композитор Флориан Леополд Гасман, който е на посещения в Италия, взима  Салиери със себе си в австрийската столица през 1766 г., където той му преподава композиция и го представя пред кралския двор. До 1768 г., Салиери композира първата си опера – „La vestale“, но тя вероятно не пожънва успех и днес е загубена. Първата му оцеляла опера – „Le donne letterate“, е достатъчно добра, за да направи впечатление. През 1771 г. постига голям успех и с „Armida“, която му носи признание в най-високите виенски музикални среди.

Салиери е назначен за дворцов композитор след смъртта на Гасман през 1774 г. В допълнение, той става диригент на италианската оперна компания в града. По това време той е един от най-влиятелните фигури във европейската музикална среда, като заема позиция на превъзходство, която Моцарт и други талантливи композитори по онова време никога няма да достигнат. Салиери отбелязва триумфи също и в Милано, и във Венеция, докато е в отпуск от виенския дворец в продължение на две години. Той надминава тези успехи със следващите си опери, които са  представена в Париж.

През 1788 г., Салиери става дворцов музикален директор. През следващите 15 години, той не изследва нови посоки в оперния си стил, като по този начин излиза от мода още преди началото на деветнадесети век. Съзнавайки собствения си консерватизъм, той спира да пише опери след 1804 г. Салиери работи като дворцов музикален директор до март 1824 г. като остава активен в музикалния живот на Виена и има много ученици.

Салиери има осем деца и във всеки смисъл на думата е достоен човек. Към края на живота си постъпва в психиатрична клиника, поради влошаване на психическото и физическото му състояние. Умира на 7 Май 1825 г. във Виена.

Подготви: Даниела Вълева