Монологът на Кеворкян за „Сестри Палавееви“

Авторът Алек Попов бе гост на „Всяка неделя“, а водещият бе толкова впечатлен от романа, че не спря да говори

Новият роман на Алек Попов „Сестри Палавееви“ стана повод Кеворк Кеворкян да покани в студиото на „Всяка неделя“

автора. Водещият подчерта няколко пъти, че това е най-скандалната книга на прехода, че сатирата в нея е опустошителна и е разбила безпардонно мита на партизанското движение у нас. Кеворкян констатира, че ако „Сестри Палавееви“ е била написана в соцгодините, Алек Попов със сигурност е щял да получи присъда. Като цяло популярният журналист се отдаде на собственото си слово, с което изрази едновременно изумление, възхищение, учудване и леко подозрение.

„Романът е продукт на свободата. Той не можеше да бъде написан преди 25 или дори преди 10 години. Исках да разкажа историята, която ми хрумна“, поясни писателят. Той каза, че досега не е имал писмо или обаждане от възмутени читатели или бивши партизани. Обратно дори. Някои негови приятели смятали, че той е пресъздал партизанството по много романтичен начин. „Какво романтично има вътре“, не се съгласи Кеворкян. „Ти направо ги разбиваш!“ А после попита Попов за потеклото му. „Семеството ми беше от учени. Имам в рода си и революционер от Илинденско-Преображенското въстание, и комунист“, отговори писателят.

Алек Попов обясни, че е чел книги за партизанските движения, включително и романа на Давид Овадия. „Целта ми не беше

да търся фактология, а да се потопя в духа на епохата, да се зомбирам от нея“. Романът е написан на съвременен език, защото за автора било важно да пресъздаде начина на мислене в онези години.

На въпроса на водещия дали Попов има нещо против по-нататък предаването да даде думата и на противник на внушенията в „Сестри Палавееви“, писателят дори се зарадва. Той каза, че сблъсъците са нещо хубаво.

По-нататък разговорът се прехвърли върху „Мисия Лондон“. Кеворкян поиска да узнае дали Антонина Стоянова не е прототип на президентшата в романа. Алек Попов нито потвърди, нито отрече. Той зака, че за литературата е важно да се създаде траен образ, който остава и след като първообразът вече не е жив. За чертите на призидентшата в „Мисия Лондон, авторът поясни, че е взел оттук-оттам и е компилирал.