Проф. Янко Димитров: Специалистът по растителна защита получава повече от професор

Тази година студентите в специалността РЗ ще имат шест седмици практически занятие по време на семестрите

Проф. д-р Янко Димитров, декан на факултет „Растителна защита и Агроекология“ в Аграрен университет Пловдив пред АгроПловдив

Проф. Димитров, смята се, че приемането във факултета по Растителна защита и Агроекология е най-трудно, с най-висок успех. Това от кога е?

Откак познавам факултета по растителна защита, а това е от основаването му и досега, приемът на студенти тук е ставал с най-високия бал, най-рано се попълват бройките. Още на второ класиране факултетът е пълен. Всички, които са завършили този университет, но в други специалности, техните препоръки към децата им са да запишат този факултет.

Известно е, че доста от бакалаврите записват магистърски курс по растителна защита. Така ли е?

Точно така е и това илюстрира колко е търсен, важен и силен като позиция факултетът. Акредитиран е за шест години с една от най-високите оценки – 9.61 по десетобалната система. Интересното, което сега се развива е, че в споменатите специалности с национален приоритет, заедно с биотехнологиите беше подчертана индивидуално и растителната защита. Така че факултетът е доказал своето място, много силен е от гледна точка на своята актуалност и своите учебни програми, научния състав, който работи… Предполагам, че и в бъдеще ще бъде флагманът на нашия университет.

Колко колко кандидат-студенти се състезават на едно място в растителната защита? 

Това се променя в годините. И особено влияе демографският срив. Не мога да бъда сигурен, но мисля, че

трима-четирима играят за едно място,

което за нашия университет е добър показател. В предходните години, когато приемът беше разделен на мъже и жени, при жените балът беше много висок. Той беше равен на този при медицината и някъде около осем-девет човека се конкурираха за място.

Трудно ли се завършва специалност Растителна защита?

Смея да кажа, че най-трудно от всички специалности. Дисциплините, които изучават нашите студенти са твърде различни от тези на факултетите по агрономство и лозаро-градинарство. А това води до една друга подготовка. Предметите са веднъж малко по-сложни и втори път има високи критерии, търсят се знанията, компромисите са по-малки. Но пък  знанията, които се получават са най-актуални за изграждането на един специалист.

Как се осъществяват практическите уроци?

Тази година факултетът въвежда

експериментално нов график в обучението.

За разлика от другите факултети, ние ще започнем обучението три седмици по-късно, а ще завършим и три седмици по-рано през лятото. Целта е през тези общо шест седмици есента пролетта студентите да бъдат изцяло на практически занятия. Така че през зимния сезон, когато не можем да покажем на практика това, което трябва да се знае и усвои, те ще бъдат в аудиториите. И през подходящото време – през месец май, когато растенията тръгват като вегетация заедно с развитието на болестите и неприятелите, студентите отново ще отидат на полето.

Практиките в опитните полета на университета ли ще са?

Не само в университета, но и във водещи стопанства в страната. Искаме просто да засилим процеса на практическата подготовка.

Къде се реализират завършилите Растителна защита студенти“

Най-висока реализация имат завършилите нашата специалност. Всички фирми, които са в областта на растителната защита, които търгуват с препарати и извършват растителнозащитна дейност търсят и набират кадри, които са завършили нашия факултет. Втората ниша за реализация е в производството. Няма производител, който да не разполага със специалист, познаващ болестите и неприятелите. В агроаптеките също търсят нашите възпитаници. Реализацията е много голяма и е въпрос на лична подготовка и отговорност.

Вероятно завършилите факултета са и по-високо платени от другите агрономи?

На този въпрос мога да отговоря с примера, че в една добра фирма специалистът по растителна защита получава повече пари отколкото един професор.

А има ли дефицит на такива специалисти?

Аз мисля, че организацията в нашето селско стопанство е на много ниско ниво и дефицит на кадри ще има все повече и повече. Всички процеси, които са свързани с производството на продукция, с контрола, както и със самото сертифициране на тази продукция, доколко е здравословна и безопасна, ще изискват специалисти по растителна защита – и в държавната администрация, и в областните служби, и в производствените звена… Защото сега по закон цялата отговорност е на производителя. А той, за да може да бъде сигурен в качеството на продукцията си, трябва да разполага с такива специалисти. Убеден съм, че както ветеринарната и хуманната медицина, така и медицината по растенията ще бъде все по-актуална.

Колко студенти се приемат годишно в растителната защита?

Приемът не е много голям. Той е в рамките на 70 редовно и 40 задочно.

Дали това, което правителството прие като решение тези дни за увеличаване на специалистите по растителна защита вече е отразено в тазгодишния приемен план? 

Не знам как ще се коментират нещата, тъй като разговорите се водят на университетско ниво. Но факултетът е твърде много претоварен с учебна дейност. Преподавателите водят обучението на бакалаврите,

факултетът ни е и най-желан за магистратурите,

така че ние сме много натоварени с учебна дейност и всичко това граничи с някакви норми, с човешкия капацитет. Трябва да се обсъди, да се разбере каква ще бъде университетската политика, за да могат да бъдат стимулирани преподавателите за по-голямото натоварване, тъй като има други специалности, при които режимът е по-либерален, а сме равнопоставени с тях. Това ще наложи едно преразглеждане и преосмисляне на това по какъв начин да бъде финансиран учебният процес. А той ще става все по-голям като обем.

Кандидати за магистратура по растителна защита, които не успяват да се запишат, са се оплаквали в АгроПловдив

Най-големият парадокс, който се случи през последните години, е създаването на Център по магистратури и докторанти. Там са съсредоточени и административното, и финансовото ръководство. И в един момент факултетът и неговите преподаватели единствено и само обезпечава учебната дейност срещу финансиране на учебен час. Оттам катедрите лимитират бройките като казват, че не могат да поемат по-голям обем. Какво се получава? Има едно звено като методичен съвет, което включва двама-трима преподаватели от факултет и те приемат и разглеждат магистратурите, а факултетите само обслужват учебния процес.

Прекалено много директори има в университета

– всяко звено с двама-трима човека си има директор.

Фирми ухажват ли добрите студенти с цел да ги наемат след дипломирането?

В момента имам запитвания от 3-4 фирми да посочим студенти, които да стажуват при тях. Искат да проверят дали биха могли да станат част от техните колективи. Ние работим с фирмите и правим първична селекция. Но възникват много битови проблеми, защото се касае за квартири и други разходи, и тогава фирмите са по-внимателни. Често нашите студенти заминават в чужбина. Спомням си случай с наш студент, който работú в Америка. Той се върна у нас, за да си довърши образованието. Момчето работеше като мениджър в оранжерия. Фермерът бе доволен от неговите знания, но настояваше той да си довърши образованието и за целта го финансира. Така че подготовката на нашите специалисти е добра и това се оценява и навън. Българите имат две лица в чужбина. Едната прослойка търси лек и незаконен начин за преуспяване както у нас, така и навън. И другото лице е на хората, които имат интелектуален капацитет и са равнопоставени на елита в чужбина. Лошото е, че ние ги губим, а те са основният двигател на обществото.

Какъв е, проф. Димитров, големият проблем на висшето образование?

Политиката в последните 20 години реши острия социален въпрос чрез разширяване на образователната система. Или държавата, с цел да задържи младите хора в България, инвестира чрез образованието в тях. Ние в момента разполагаме с огромен капацитет от специалисти, които обаче не са внедрени в нашата икономика. Ресурсът е заложен като една банка, която винаги може да се черпи и използва.

Говоря и за земеделието. В какво състояние е то? Окаяно.

А същевременно имаме подготвени агрономи, ветеринари, зооинженери. Тези хора могат да бъдат използвани, за да се направи едно крупно, модерно селско стопанство, което да бъде според съвременните изисквания.

Може би, когато се отвори, мярката за консултантски услуги в Програмата за развитие на селските райони ще помогне за реализирането на повече агрономи?

Къде отива нашата продукция? Липсват борси. Съществуват тържища с неизяснен производител. Какво става с тази продукция нататък? Отива в мрежата без да има легитимен източник, на който можеш да се довериш. Разпределя се сред потребителите и всичко негативно се разпределя равномерно. Как този производител ще бъде стимулиран да прави качествена продукция? При този начин на производство и този начин на търговия развитие не може да се случи. Къде ще поставите консултантските фирми в цялата тази бъркотия? Каква е дефиницията за консултант в растителната защита?

Нали има Закон за защита на растенията?

Препаратите за растителна защита имат едно мултиплициращо негативно въздействие върху околната среда и здравето на човека, когато се използват от непрофесионалисти. Не може да се приеме, че с 36 часа обучение можеш да научиш един човек да работи с пестициди. С тях могат да работят само професионалисти, които знаят какво ще се случи, когато ги използват. Не може медик да изкара един курс как да продава препарати във фармацевтиката без да знае този препарат в каква степен е опасен! А ние направихме това в земеделието.

Тоест, според вас липсва достатъчно контрол при прилагането на растителната защита?

Растителната защита трябва да се контролира като ветеринарната и хуманната медицина. Защото източването на здравната каса става чрез неправилното хранене. Една храна с нитрати или с остатъчни количества пестицид има своето въздействие. Ние трябва да гарантираме един абсолютно безопасен професионален подход в технологията на отглеждане на дадена култура. Тя да бъде сертифицирана, за да се знае, че е била под контрол. Това е гаранция за обществото.

Как си представяте идеалния вариант за отглеждане на продукция така че тя да бъде безопасна?

Трябва да има два вида производство, както е по света. Едното производство е свързано с пазарите и с реални производители, които носят отговорност за продукцията си. В западните градове има дни за фермерски пазари. На тях производителите се представят целогодишно. Там няма прекупвачи. Връзката производител-краен клиент е директна и това е формата на доверие. Идете на нашия пазар и намерете един производител! Няма, там са прекупвачите. Втората група производители са в търговската мрежа. Там са кооперативите – големи, мощни организации. В тях са хората, които участват в производствения процес, но имат различни задължения. Там са агрономите по растителна защита. Там е банката, заготвителят на продукцията. Интересите се защитават от цялата тази група и фермерът е облагодетелстван да прави само производството. Попадайки в търговската мрежа, върху продукцията пише името на фирмата. Ако стане фал с нея, няма кой да купува повече от нейната стока. Това трябва да се случи и в България. Защо да мислим нещо различно от това, което се е оказало успешно в света? Мисля, че хората от професионалната гилдия трябва да кажат как да се случат нещата в земеделието, а не политиците.

Прочети още: Възпитаникът на АУ Атанас Скатов: 75% от усилията ми да изкача Еверест дължа на вярата, че мога