Непредсказуема година за зърнопроизводството

Заради кап­ризите на времето зър­ноп­роиз­водителите никога не са били категорични в прог­нозите си за рекол­тата. За първи път тази година обаче те пред­виж­дат спад в доходите си, независимо дали природата ще бъде благос­к­лонна, а добивите – добри. Причините за без­покойс­т­вото са основателни и зависят основно от вън­шни фак­тори, което притес­нява биз­неса, защото трудно би противодейс­т­вал на тези промени. Като се започне от срав­нително нис­ките меж­дународни цени на зър­ното и се стигне до новите правила на евросуб­сидиране, които са непоз­нати за бранша – всичко това тревожи фер­мерите.

Трупат се нови неиз­вес­тни, под­сил­вани от зап­лахата за още една кишава година, ако 2015 г. се случи като миналата. На този етап светов­ните анализи за със­тоянието на рекол­тата в основ­ните зър­ноп­роиз­водителни региони пред­с­каз­ват добри добиви от зър­нени и тех­нически кул­тури, което ще се отрази и върху бор­совите цени, комен­тира пред Fаrmer.bg Христо Цветанов, фер­мер от Свищов­ско и член на управител­ния съвет на Инс­титута за агрос­т­ратегии и иновации.

Очак­ванията за ценови спад спрямо миналата година се под­сил­ват и от намаленото произ­вод­с­тво на биоетанол в САЩ, където традиционно една трета от царевич­ната реколта се преработва в гориво. Натис­кът върху пазара продъл­жава и това се вижда от спада в цените и блокираната вът­решна тър­говия. За раз­лика от миналата година, когато износът на зърно беше значителен, сега складовете на редица произ­водители са пълни, а тър­сене почти няма. „Въп­реки че цената за тон пшеница на прис­танището е 330 лв., оферти не се сключ­ват, а сега е времето хората да продават”, посочи още Цветанов. Няма интерес и към царевицата, която се пред­лага по 310 лв. за тон.

Освен от цените на зър­ното фер­мерите ще бъдат ощетени и от прилагането на новата европейска политика за под­помагане на агросек­тора, зат­руд­няваща с екологич­ните си изис­к­вания. Неп­ред­с­казуемостта в прилагането на дирек­т­ните плащания при всички положения ще зат­рудни бъл­гар­с­ките произ­водители и ще намали тях­ното под­помагане, смятат раз­лични пред­с­тавители на биз­неса.

От есента на миналата година заради дъж­довете фер­мерите засяха доста по-малко площи с пшеница, което ще се отрази и върху крй­ните добиви. Вместо традицион­ните 11–12 млн. декара с есен­ници бяха обработени около 10 млн., голяма част от които поради дъж­довете през пролетта на тази година бяха презасети.

Новите изис­к­вания за зелените плащания допъл­нително ще свият раз­мера на зър­нените посеви. Всеки зър­ноп­роиз­водител е длъжен да оставя поне 5% от земята си като угар или друг вид екологично насочена площ.

Въп­реки желанието на админис­т­рацията да улесни биз­неса в кан­дидат­с­т­ването по дирек­т­ните плащания, хората са зат­руд­нени. Една част от тях са засели площите с протеинови кул­тури като соя, боб и леща, но големият проб­лем е дали те ще успеят да реализират на добра цена продук­цията си, като се знае, че вът­реш­ният пазар е твърде свит.

Пър­вите прог­нози за рекол­тата от пшеница са, че тя ще бъде около 4 млн. т. Ако запасите от стара реколта превишат значително миналогодиш­ните, тогава общите количес­тва ще останат значителни. И биз­несът ще зависи изк­лючително много от светов­ното тър­сене. Прог­нозите от Русия и Украйна на този етап говорят за добра реколта, което пред­вещава силна кон­курен­ция, срещу която бъл­гар­с­ките фер­мери трябва да се борят.