Преговорите по търговския договор между САЩ и ЕК се задъниха при пармезана

Американски сенатори и 177 депутати искат да отпаднат защитите от европейските географски обозначения за аграрните продукти

Институтът по агростратегии и иновации предостави интервюта с двама американски експерти, участвали в преговорите по договора за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ. Преговорите са се задънили, когато от Европейската комисия са поискали да бъде призната от САЩ допълнителната защита на европейските географски означения (ГО) на млечните продукти.  

Европейската комисия твърди, че ГО са от съществено значение, не само като знак за качество и за защита срещу фалшифициране, но и като гаранция за местните общности, произвеждали тези продукти в продължение на много години, че ще продължават да се ползват от стойността на тези продукти.

Но изглежда сред търговските партньори има нарастващо недоволство към подхода на ЕС към ГО – и САЩ са най-директни в критиките си.

И двете групи – и американските сенатори, и около 177 членове на Долната камара, призоваха преговарящите от САЩ да отхвърлят включването на ГО в трансатлантическия пакт, след лобиране от страна на американската индустрия, настоявайки, че ГО са „неприемливи“.

Джеймс Мюлхерн, президент и главен изпълнителен директор на Американската национална млечна федерация наскоро беше в Брюксел, за да обсъди ТПТИ със заинтересовани страни в ЕС, заедно с Джейми Кастанеда, изпълнителен директор на Консорциума за генерични наименования на храни и старши вицепрезидент на Стратегически инициативи и търговска политика за Американската национална млечна федерация.

Agra Europe: Какви са най-големите опасения относно ТПТИ за млечната индустрия на САЩ?

Джеймс Мюлхерн:  Говорейки за ТПТИ, има много препятствия пред земеделието. За млечната индустрия на САЩ най-големите опасения са относно справедливото намаление на тарифите, решаване на въпроса за нетарифните ограничения и много важния въпрос за ГО. Искаме да стигнем до единно съгласие – за да бъдем в състояние да подкрепим споразумение за ТПТИ – но нещата трябва да се променят в дискусиите, за да стигнем до подкрепа, ние трябва добре да обсъдим въпросите за тарифите, някои въпроси за нетарифните ограничения и със сигурност – въпроса за ГО. Не виждам как  ТПТИ ще мине през Конгреса на САЩ, ако не е подкрепено от американското селско стопанство (земеделските производители). Да повдигнем  тези въпроси е основното предизвикателство пред нас. Ние сме в началото на процеса, целта ни е да говорим по тези критични въпроси и да видим дали те могат да бъдат решени.

Защо дойдохте в Брюксел в този момент?

Мюлхерн: Искахме да бъдем сигурни, че сме изяснили колко високо е нивото на безпокойство в САЩ по отношение на ГО и ТПТИ. И честно казано, това се случва не само в САЩ. Консорциумът за генеричните  наименования на храни, от който е част Американската национална млечна асоциация, е международен, независим, нестопански съюз, който представлява интересите на потребителите, фермерите, производителите на храни и търговците, които смятат подхода на ЕС за неправомерно използване на законната базова концепция на ГО – опитвайки да се разшири чрез нови наименования на храни, които всъщност са генерични, за да си възстанови тези продукти, които се произвеждат навсякъде по света.

Колко спорни ГО бихте ли казали, че са проблематични? По отношение на подписаното наскоро споразумение между ЕС и Канада например, имаше наистина само няколко, които са спорни, тъй като повечето не са в конфликт с продукти, произведени в Северна Америка.

Мюлхерн: Въпросът е не толкова в списъка на продуктите, а в подходa. ГО са законни, когато се прилагат по определен географски показател – подходът на съставното име. Пармиджано Реджано е ГО. Пармезан не е ГО, това е генерична храна, която се произвежда и в САЩ, и в много други страни по света. Така че ние не гледаме на това само като на списък. Говорим за това, което може да се нарече ГО, и за незаконното разширяване на концепцията за продукти, които са в действителност генерични, а не са географски обособени. По наше мнение, генеричните наименования сами по себе си не са подходящи за разграничение като ГО. Ако искате да добавите специфична локация, която да бъде подчертана, защото това би добавило търговска стойност на продукта – това е друго. Но да се каже, че пармезанът или сиренето асиаго, или сиренето мюнстер или горгонзолата са продукт на една определена страна или регион не е правилно.

Виждате ли възможност за намиране на споразумение по ГО, подобно на споразумението между ЕС и Канада? Например с клауза „заварено положение“, когато продуктите са комерсиализирани преди определена дата, те могат да запазят използването на генеричното наименование, но новите продукти ще трябва да се етикетират като „подобно на фета“?

Джейми Кастанеда: Определено не. Днес можем да имаме съгласие за няколко наименования, но какво спира Европейската комисия да привлича нови наименования в системата ГО, като „хаварти“? Това общо наименование на сирене не беше ГО преди няколко години, а сега е в процес на подготовка да бъде одобрено. Имахме споразумение за виното и с него трябваше да приключи всяко противоречие. Но сега толкова прости имена като „Шато резерв“ и полу-генеричните наименования са оспорвани. Така че проблемът е точно в този вид подход.

Комисията смята, че нашето мнение е преувеличено, защото много сирена като моцарела и камембер, и много други в момента не са защитени в ЕС. Но Комисията не успява да ни увери, че всички тези наименования ще останат генерични завинаги. Така че ние трябва да получим уверения от Комисията, че можем да се съсредоточим върху няколко наименования, защото всички други наименования ще си останат генерични в ЕС и навсякъде другаде по света.

Износът на завършени качествени продукти на ЕС е търговската територия, където ще са истинските пари през следващите години и десетилетия. Комисията твърди, че това е важно за ЕС. Те няма да бъдат в състояние да се откажат напълно от тази концепция. Изглежда или ще има споразумение, или ще трябва да се направи някакъв сложен и труден компромис по отношение на ГО?

Мюлхерн: Мисля, че това е много рисковано от страна на ЕС, защото ако позицията на ЕС остане в сегашния си вид, аз не виждам как може да се случи ТПТИ по някакъв положителен начин. В крайна сметка това ще доведе до невъзможност да се постигне споразумение за ТПТИ.

Няма ли възможност да се изброят много подробно отделни клаузи, по отношение на конкретни продукти, където ГО като Пармиджано Реджано могат да увеличат защитата си на американския пазар, но производителите на пармезан няма да бъдат засегнати?

Мюлхерн: Това е статуквото. Това е положението днес и няма объркване по въпроса в съзнанието на потребителите. Пармиджано Реджано, както и други географски означения на ЕС, вече са защитени в САЩ, чрез системата за сертификатна марка. Да се внушава и твърди, че има някакво объркване сред потребителите по въпроса, е пълна измислица. Американските потребители знаят, когато купуват пармезан. Ако искат да купят Пармиджано Реджано, го правят. Цената е много различна и те знаят защо.

Е, как виждате гледната точка на ЕС? Какви са техните контрааргументи?

Мюлхерн: Мисля, че проблемът е много по-голям, не е въпрос само на тези търговски преговори. Мисля, че ЕС осъзнава, че когато погледнете световната търговия в перспектива – виждате, че млечните продукти са един разрастващ се пазар с големи пазарни възможности. За мен няма съмнение, че основния мотив на ЕС по отношение на позицията им да защитават ГО е да се предотврати конкуренцията с държави като САЩ на световния пазар на сирене. Спиране на американските производители от достъп на пазара на продукти, които ние сме произвеждали в продължение на много, много години – ето това лежи в основата на проблема, за това става дума всъщност.

Така че не става дума само за ТПТИ? Става дума и за една по-голяма картина на световната търговия?

Мюлхерн: Точно така. Сиренето има все по-големи пазарни възможности. Двата най-големи износители на сирене в света са САЩ и ЕС. ЕС е много по-голям, отколкото ние сме днес, но това е непрекъснато разрастващ се пазар и там има големи възможности. И това е част от дългата поредица нетарифирани мерки при търговията, за да се запази предимството на Съюза в световен мащаб. И ние ще се борим с това навсякъде.

Какво правите за решаване на спора за ГО в останалите части на света?

Опитваме се да поставяме този въпрос [ГО] на масата по време на преговори, както постъпихме при Транстихоокеанското партньорство (TПП), като включихме и разглеждането на въпроса за генеричните наименования на храните. Ние се опитваме да се включим там, където ЕС търси споразумения с цел защита на своята позиция. Ако ЕС продължи да настоява за това нелегитимно разширяване на концепцията за ГО и в други двустранни търговски преговори, ние ще проучим допълнителни възможности за осуетяване на тези усилия.